Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Добре, в безопасност съм и ще ида да се преоблека — Клавдия вдигна ръка. — Благодаря ти, Силвестре! Ще правя, както ме посъветва и — допълни тя — ще си държа езика зад зъбите!
Клавдия стигна в двореца и отиде направо в малката си стаичка. Вратата зееше отворена, едната стена бе обгоряла. Тя взе лампа и влезе. Подът беше покрит с килим от пясък и пепел, и тя го разрови с един полуовъглен крак на стол, за да провери дали няма останали незагасени главни. Докато мушкаше из останките, се сети за пясъка в подземието.
— Разбира се! — прошепна тя. — Това трябва да е!
Изправи се, все още с очи върху пясъка, прибра някои неизползваеми вещи и отиде в новата си стая.
Елена беше извънредно щедра — тази стая бе далеч по-просторна. Лозарски мотиви украсяваха стените; тъмнозелени храсти с червено-жълти дървени решетки, покрити с виещи се златни клонки, от които висяха пурпурни зрели гроздове. Фреската на другата стена изобразяваше работници пред винена преса. Клавдия пак се сети как газеше из пясъка в подземието, докато се опитваше да се измъкне от нападателя. Върху тавана грееше ярка фреска с Феб Аполон в колесница, а мозайката на пода изобразяваше младо момче, което свири на флейта. Леглото беше лежанка, донесена от триклиния. Останалите мебели, столове и малки масички, бяха подарък от склада на императрицата. Имаше също и нови дрехи и роби. Клавдия изми лицето си в един блестящ тас, свали старите си дрехи и се преоблече. Погледна в огледалото с медна рамка, пощипна страните си, върза косите си и се намаза с благовонието, което Муран й подари след последната си победа.
Когато се върна в триклиния, с облекчение разбра, че едва ли някой е забелязал отсъствието й. Атанасий високо и настоятелно искаше да разбере нещо за Септим. Крис беше пиян, със замъглени очи слушаше шумния оратор, с когото споделяше лежанката. Константин разговаряше с Руфин, главите им бяха плътно приближени една към друга като на заговорници. Елена я нямаше. Клавдия зае старото си място. Хвърли кос поглед към Мелеагър, но той едва ли го забеляза, защото премного бе зает да ухажва жената на Руфин. Клавдия сдържа гнева си. Представи си как пресича залата и как застава пред него. На масата пред себе си видя един остър нож за хранене и прекара пръсти по него. Беше толкова лесно да го стисне, да изтърчи и да го забие в якия му като на бик врат! Вече се канеше да го вдигне, когато една череша я улучи по страната. Вдигна очи. Срещу нея седеше Силвестър и поклащаше глава.
Клавдия отдръпна ръката си. Какво можеше да направи? Помисли за Муран, който се придвижваше като танцьор по пясъка в гладиаторската школа. Усети как празният й стомах се свива и нещо леко я прободе в сърцето. Притегли към себе си едно блюдо, после чу острия звук на военен рог. Гълчавата и бъбренето в триклиния замряха. Гай Тулий скочи на крака. Константин се смъкна от лежанката и седна на края с опулени очи и зяпнала уста. Вратите се отвориха и влезе Елена. Тя прошепна нещо на сина си, който се накани да скочи, но застаналата зад него императрица твърдо го натисна по рамото.
— Скъпи сътрапезници! — спокойно се усмихна тя. — Беше дадена тревога. Вилата е нападната, но… — гласът й нарасна до вик, — всичко е под контрол. Искам да се върнете по стаите си и да останете там. Аз, синът ми и някои други — погледна напрегнато към Клавдия, — ще останем тук.
Вдигна ръка и щракна с пръсти. В залата влезе Бур с отряд германци. От кръвта по ръцете на Бур, покритото му с кал лице и мръсотията и клечките полепнали по дрехите му беше очевидно, че той току-що се завръща от жестока битка. Влезе и по-голямата част от стражите. Гай Тулий се опита да възрази, но Елена рязко му заповяда да върви да изпълнява задълженията си, сетна плесна с ръце.
— Хайде! — извика тя. — Получихте заповедите ни! Триклиният бързо се опразни. Излязоха всички с изключение на Константин, Елена, Крис, който не бе годен за нищо, свещеника Силвестър, Руфин и Клавдия. Влязоха още наемници, някои току-що бяха пристигнали от лагера, разположен на половината път между вила „Пулхра“ и Рим. Константин вдигна ръка и напрегнато се заслуша в тръбите, роговете и в трополенето на бягащи крака по коридора отвън.
— Безполезно е! — отсече Елена. — Такива приготовления сега са безполезни. Държа всичко под контрол — тя вдигна плаща си от края на лежанката. — Дадох точни нареждания да не отварят портите.
— Защо да не ги… — зяпна като малко момче Константин. — Войниците ми…