Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Да? — попита брадатият.
— Пит каза, че тук ще намеря хора, които да ми помогнат за една досадна дреболия.
И двамата мъже се дръпнаха назад със столовете — на пръв поглед обичаен жест, който обаче целеше да им даде възможност по-лесно да извадят оръжията.
— Какво по-точно искаш? — попита първият.
Джеймс извади писмото, което бе намерил в стаята на Йорат.
— Знаем, че сте имали уговорка с Мореходната гилдия. Срещу неголяма сума ви обещавам никой да не разбере.
Двамата мъже се спогледаха. Този път взе думата русият.
— Ако търсиш начин да си натъпчеш джобовете със злато, хубаво ще е да те предупредя, че сега си имаш работа с Гилдията на смъртта. Тези, които се опитват да ни изнудват, не доживяват до дълбоки старини. Освен ако не предлагаш нещо в замяна.
Джеймс се усмихна.
— Точно това имах предвид. Ето какво ви предлагам… — При тези думи той скочи внезапно напред, преобърна масата върху русия и същевременно изрита стола на брадатия. — Яжара! Давай!
Яжара се обърна, вдигна тоягата си към вратата и извика нещо. Сноп бяла светлина изригна от върха на тоягата, прелетя през коридора и изби вратата, през която бяха влезли.
Джеймс, който вече бе извадил рапирата си, се захили.
— Това със сигурност ще им привлече вниманието. Брадатият отстъпваше назад, за да излезе извън обсега на оръжието му, като същевременно несръчно се опитваше да извади своето. Другият се бе прикрил зад съборената маса с вече измъкната сабя.
Джеймс скочи във въздуха, за да избегне атаката му, а Яжара замахна и стовари тоягата върху ръката на русокосия. Той изрева от болка и изпусна сабята. Докато се опитваше да извади кинжала с другата ръка, Яжара го халоса с тоягата в слепоочието и той се строполи на пода.
Джеймс чу викове и шумотевица от другия край на сградата и предположи, че е пристигнал Мине с хората си. Освен ако вътре нямаше и други Нощни ястреби, посетителите едва ли щяха да се опитат да му попречат.
Джеймс замахна и посече ръката на брадатия, който все още не бе извадил сабята си. Убиецът изохка и се дръпна. Джеймс опря върха на острието в шията му.
— Съветвам те да не мърдаш, ако искаш да живееш.
Яжара бе заела позиция до вратата, в случай че някой ги нападне отвън.
Брадатият се размърда и Джеймс натисна по-силно. После с едно рязко дръпване скъса веригата на врата на противника си. На нея висеше метален амулет.
Мъжът неочаквано се дръпна назад и посегна към амулета. Без да сваля очи от амулета, Джеймс го изрита и той рухна в несвяст на пода.
Точно в този момент в стаята нахлуха Джонатан Мине и неговите гвардейци. Водеха и Пит, чийто дървен крак потропваше комично по пода.
— Посетителите се разбягаха, когато Яжара взриви вратата — докладва ухилено Джонатан. — Предположих, че е ваше дело, милейди, а не на някой друг магьосник.
Тя кимна и му върна усмивката.
— А като се появихме и ние на сцената — продължи младият заместник-шериф, — настъпи истинска суматоха. Този — той посочи Пит — и още неколцина се опитаха да се съпротивляват, но бързичко ги усмирихме. — Той погледна проснатите на пода тела. — Какво си имаме тук?
Джеймс му подаде амулета.
— Лъжливи Нощни ястреби. Част от групата, пратена преди няколко месеца в каналите, за да създаде впечатление, че Гилдията на смъртта се е завърнала.
— И откъде знаеш, че са лъжливи? — попита Яжара.
— Не носят отровни пръстени, а и не се опитаха да се самоубият — отвърна Джеймс. — Нощните ястреби са фанатици, които не позволяват да бъдат заловени живи. — Той прибра рапирата си в ножницата.
— Но какво са искали да постигнат? — попита Джонатан.
— Ще разберем, след като ги разпитаме — отвърна Джеймс. — Нека ги отведат в тъмницата на двореца. Май нямаме друг избор.
— Така да бъде, скуайър — кимна Джонатан.
— А сега е време да си поговорим — обърна се Джеймс към Пит.
Кръчмарят се опита да се усмихне, но лицето му бе плувнало в пот.
— Скуайър, кълна се, че не знам нищо. Дадох им под наем стаята и мазето.
— И мазето? — повтори Джеймс с присвити очи.
— Да, през онази врата и надолу по стълбите. — Той посочи един капак на пода в ъгъла.
— Проклятие! — изруга Джеймс и отново извади рапирата. После нареди на Джонатан. — Остави един човек да пази Пит и тръгвай с мен!
Джеймс вдигна капака и заслиза надолу. Каменната стълба се спускаше до средата на стената, после свиваше в обратна посока.
— Джеймс! — извика отгоре Яжара. — Долу нещо не е наред!