Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Валу приближи и седна до него. Беше във весело настроение: бръчици окръжаваха засмените му очи.
— Изглеждате ми уморен. Ще успеете ли да се възстановите до утре сутрин, когато ще застана срещу вас в съда?
— Уважаеми Валу, когато става дума за вас, целият съм „очи и уши“.
Валу се изсмя.
— Видно е, че вашите и моите слуги са били много заети напоследък — заяви Валу. — А знаете ли с какво се сдобих? С добър свидетел: един войник, с когото Ипумер се бил заговорил онази нощ, когато се прибирал в града. Очевидно е бил пуснат да мине през страничната портичка. Писарят се оплакал, че не му е добре. Шегувал се, че не разбирал защо любовните удоволствия се отразявали зле на стомаха. Според войника Ипумер бил порядъчно наквасен или поне доволно подпийнал: „Къде сте били, господине?“, попитал той, а писарят му отговорил: „До Къщата на Златната газела.“
— Това все още не доказва, че почитаемата Нешрата е отровителка! — остро му възрази Амеротке.
Спорът щеше да продължи, но портите от кедрово дърво бяха внезапно и широко разтворени.
— Божествената — тържествено обяви слугата — благоволи да ви дари с усмивка. Можете да влезете в Дома на преклонението!
Валу погледна към Амеротке и двамата последваха слугата. Аметистовата стая беше кръгла и опасана с колони, между които имаше прозорци с изглед към личната градина на фараона. Стените, таванът и подът бяха от рядко срещан лъскав камък, който светеше с прозирния блясък на аметист. Върховете и основите на колоните бяха украсени с мотиви в златно и сребърно, а маслените лампи, скрити зад прозрачни плоскости в стените, оставяха посетителите с впечатлението, че помещението е огряно от тайнствен огън.
Хатусу ги очакваше седнала в златно-сребърния трон върху издигната платформа в отсрещния край на помещението. Амеротке и Валу изминаха половината от разстоянието, коленичиха и притиснаха чело о пода. Съдията хвърли бърз поглед надясно. Под един от прозорците бе стъкмен кът за хранене — подредени в кръг възглавници и маси, поели тежестта на плодове, меса, хляб, чаши и кани с вино.
— За нас е голяма радост — занарежда напевно Валу, спомнил си правилата на протокола, — че сме призовани от вас и сме удостоени с правото да се насладим на вашата усмивка, о, божествена.
— Амин! — добави Амеротке.
— Можете да приближите — обяви Сененмут, застанал до Хатусу.
Амеротке въздъхна и се изправи. Хатусу явно бе в едно от деспотичните си настроения! Когато стигнаха до покритите с възглавници стъпала, те отново се хвърлиха ничком и целунаха сребърните й сандали, украсени със златни розетки.
— Красиво е лицето ви… — продължи в същата гама Валу.
— Достатъчно! — прекъсна го Хатусу. — Можете да се изправите! — Амеротке и Валу станаха. Царицата им се усмихна насмешливо. Беше облечена в пурпурна мантия, а на врата й имаше златна огърлица с драгоценни камъни. На ушите и пръстите й просветваха аметисти, а гривните й бяха от истинска слонова кост. — Красива ли съм? — попита тя неочаквано.
— Изключително, господарке — побърза да отговори Валу.
— Ласкател — изправи се Хатусу на пръсти и погледна през залата. — Добре, затворили са вратата — тя се раздвижи и Амеротке вдъхна приятния й парфюм. — От няколко съставки е — обясни тя, сякаш бе чула вдишването му. — Канела, горчиви бадеми, ливан и смирна. Изглеждаш ми уморен, Амеротке. Как са Червените земи?
— По-добре, след като ги напуснах.
Хатусу хвана Валу и Амеротке за ръка и ги поведе по стъпалата надолу. Стигнаха до масите и тя приседна в средата.
— Хайде! — махна към Сененмут. — Умирам от глад, а Амеротке сякаш ще заспи всеки момент — пресегна се и разпредели храната: разчупи хляба и постави порциите в сребърни чинии, украсени със скъпоценни камъни. После взе златна вилица, с която сложи късове филе, приготвено във винен сос, и допълни всяка чиния с краставички, маруля и други зеленчуци. — Ще се храним с пръсти — огледа тя кръгом присъстващите с усмивка. — Е, драги ми Валу, с любезностите дотук. Искам да поплувам в Езерото на чистотата, преди — ухили се тя към Сененмут — да се оттеглим.
Амеротке се настани удобно. Везирът продължи да мълчи. На съдията му стана ясно, че тя и любовникът й се бяха скарали за нещо. Хатусу се хранеше с изтънчени жестове и се усмихваше само след като преглътнеше поетата храна. Флиртуваше с Валу и говореше само за несъществени неща. Чак към края на вечерята усмивката й угасна и тя рече сериозно:
— Е, Амеротке, чух какво се е случило в оазиса Ашива. Бях казала ясно на Сененмут, че трябва да ви придружи военен ескорт.
— Но Карнак бе категорично против и ти прие — едва сега се обади везирът.