Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— И сега? — запита Сененмут.
— Сетянинът е силно объркан от осуетяването на плановете и затова ще се опита да премахне останалите един по един. Ударът му ще бъде бърз и безмилостен.
— Но защо? — запита на свой ред Валу.
— Ваше благородие, ако знаех, щях да заловя убиеца.
— Налага ли се да разпитваш Пешеду? — попита Сененмут, след което се приведе и напълни чашите.
— Да, длъжен съм.
— И аз се присъединявам — заговори Валу. — Трябва да разберем какво точно е станало в Къщата на Златната газела през нощта, когато е умрял Ипумер.
— Драги ми Амеротке — подразни го Хатусу, — останах с впечатлението, че ровичкаш в нишки, които не водят доникъде, а само се увеличават една след друга. Има ли още нещо?
— Любопитен съм да разбера — отвърна съдията — как Ипумер е съумял да убеди вдовицата Ламна да му даде квартира. И още: защо е станал толкова близък приятел с другата вдовица Фелима и какви са били отношенията му с лекаря Интеф. Валу, и вие ще потвърдите, че Ипумер се е прибрал много рано сутринта в тежко състояние. Всички го заявиха под клетва. Тогава защо не е отишъл в дома на Интеф? Нали му е на път оттам, когато се връща в квартирата си.
Валу цъкна с език.
— Само Нешрата да бе си признала — отговори той с разочарован глас. — И да можехме да разберем кой е посрещнал Ипумер в онази нощ. Но показанията на нейната прислужница и на по-малката й сестра са непоклатими: и двете твърдят, че Нешрата не е излизала от стаята си същата нощ.
Той се канеше да продължи, когато откъм вратата се чу силно чукане. Влезе камериер със загрижено лице, който легна по очи с допряно о пода чело.
— Какво има? — попита веднага Хатусу.
— О, божествена, спешно съобщение за господаря Валу.
Хатусу направи жест с пръсти, че царският обвинител може да ги остави. Докато той излизаше, Хатусу се приведе напред.
— Амеротке, защо не приключиш по-бързо делото на Нешрата? Сложи му край и толкоз, а?
Съдията издържа настойчивия й поглед.
— Господарке, знаете добре какво ще последва. Справедливата отсъда на фараона за всички ли е, или важи само за някои? Ще тръгнат настойчиви приказки, че съм ваше оръдие и съдия, който може да бъде купен и продаден като някое говедо на пазара…
— Струваше си да се опита — въздъхна със съжаление царицата. — Амеротке, ти знаеш добре старата песен. Не си струва да повтарям. Голяма е обичта към Карнак и останалите. Те имат много силно влияние върху войската. Само кощунствената смърт на Бейлет бе достатъчна: но сега, ако видят, че доброто име на един от тяхната група се разлита на части като парчета от нечий труп, разнесени на възбог от лешояди… — тя прекъсна думите си при влизането на Валу.
Царският обвинител приседна с кръстосани нозе върху възглавниците.
— Имал съм основание да ги подозирам — измърмори той.
— За какво става дума? — запита Хатусу.
— О, просто слухове, събрани от шпионите ми, че вдовицата Фелима и лекарят Интеф не са това, за което се представят.
— Бъди по-точен! — сряза го Хатусу.
— Господарке, бих искал — прозвуча хапливо отговорът на Валу. — Може и да ми се случи, но след време. Имаме нови убийства: вдовицата Ламна е намерена удушена в стаята й. Останките на Интеф и Фелима са били открити в изгорялата й къща: и двамата са били убити от мистериозен стрелец с лък. Стрелите са стояли забити дълбоко в овъглените им трупове. Убиецът е подпалил къщата на Фелима. Не е останало нищо, а и домът на Интеф е унищожен по същия начин.
Амеротке затвори очи: още една от пътеките на този лабиринт се оказа препречена.
— Но защо? — запита Сененмут.
— Сетянинът — заяви съдията — засилва защитата си. Ипумер вече го няма, но той иска да бъде сигурен, че не е оставил никаква следа, по която можем да стигнем до него — той погледна към Валу: — Нали току-що казахте, че вдовицата Фелима и лекарят Интеф са подхранвали подозренията ви?
Лицето на Валу стана съвсем сериозно:
— Да, но само от слухове и приказки. Приказвали, че живеят едва ли не в недоимък, но били достатъчно богати. Нещо като фино ленено облекло под оцапана горна дреха — пошегува се той. — Откъде все пак е дошло скритото им богатство? — и поклати глава, добавяйки: — Уважаеми Амеротке, предположенията ви са правилни, също като моите. Лекарства, прахове, приспивателни? И какво още? — махна той с двете си ръце.