Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— А в това време — продължи съдията — Пантерите от Юга ще бъдат избити. Както и да е. Сетянинът взема със себе си Ипумер на някои от пиршествата и празниците. Отново няма пречки, защото Ипумер е на работа в Дома на войната. Защо да не присъства на среща на военни? Мога само да гадая, но по всяка вероятност точно тук в кроежите на сетянина се е появила пукнатина. Сигурно Ипумер е трябвало да прелъсти и да опозори Нешрата, предизвиквайки скандал, който да очерни името на семейството й. Но…
— Ипумер се влюбва в Нешрата, така ли?
— Да. Каквито и да са подробностите, вниманието му е било отвлечено и в него настъпва объркване. Възможна е и промяна в отношението му към поставената задача: той започва да възразява и да се помайва. У него се установява само една мисъл: Нешрата. Всичко останало изчезва.
— Значи мислиш, че сетянинът е убил Ипумер? — попита Валу.
— Може и да го е сторил — усмихна се Амеротке. — Това ще установи, надявам се, утрешното ни заседание в Залата на двете истини. Възможно е целта му да е била не толкова амбициозна, а само да принуди Нешрата да извърши някоя и друга глупост, която да я изложи на присмех.
— Съгласен съм — обади се Сененмут. — Пешеду се превърна в посмешище с дъщеря си, която постъпва като хесетка: излиза посред нощ, за да се търкаля някъде с любовника си.
— Има още нещо — отпи Амеротке от чашата си: — След като Ипумер умира при загадъчни обстоятелства, семейството на Пешеду и всичките им потулвани досега тайни излизат на светло. Съвсем скоро голямата слабост на Пешеду към хесетки и проститутки ще стане публично достояние. Репутацията му ще стане на пух и прах, съпругата му ще стане за резил, което важи и за по-малката му дъщеря…
— А убитото момиче? — възкликна Валу. — Бременната хесетка? И аз имам шпиони в Дома на мъртвите.
— Бременна хесетка ли? — запита Хатусу. Амеротке й разказа набързо случая. — Какви ми ги разправяш? — реагира с въпрос Хатусу. — Възможно ли е човек като Пешеду да причини смъртта на момичето от храма? Може и да има пръст в убийството на Ипумер — с болка изрече тя — но все пак не вярвам да посегне на бременно момиче. Не ми се вярва той да е онзи тайнствен и зъл поклонник на Сет…
— Всеки от тях може да е — тръсна глава Амеротке, — но все още не мога да проследя логиката на убиеца. Наистина вярвам, че игрите на Ипумер са му дотегнали и той е взел решение да поеме нещата е свои ръце. Направих опит да установя къде е бил всеки от ветераните, когато е бил убит Бейлет, но се оказа почти невъзможно. Сетянинът и това е предвидил. Просто няма как да установя кой от тях ми казва истината и кой лъже…
— Как убиецът на Бейлет е успял да проникне съвсем спокойно в Червения параклис? — попита Сененмут.
— През един прозорец, гледащ към градина. Познавам един човек — усмихна се Амеротке, — приятел на Шуфой, който е установил, че може да се влезе откъм градината и по коридора, който води до Червения параклис. Същият човек е минал и през вратата, а жрецът пазач и съпругата му не са забелязали нищо.
— Но не е ли имало шум от борба? — запита Сененмут. — При тази бъркотия? Сам казваш, че Бейлет не би се простил лесно с живота си.
— Бил е издебнат с удар отзад и смъртта му е настъпила още преди той да разбере какво става. Вярвам, че убиецът е прекатурил столове и е оставил след себе си безпорядък, за да създаде впечатление, че е имало борба. Това задълбочава мистерията: главорезът е държал да подчертае, че убийството на Бейлет е повече отмъщение, дошло от Подземния свят, а не покушение от зложелател. Той съзнателно внася мрачни тонове в обстановката, като избожда очите на Бейлет, стяга глезените и китките му с червена връв и опръсква чашите с кръвта на горкия човек. След което се измъква бързо и безшумно. Навярно жрецът пазач е дремел или се е бил отдал на плътски удоволствия с хубавата си съпруга…
Хатусу измърмори, че ще ги уволни и двамата.
— А трупът на Мерецегер? — попита Сененмут.
— Не е било особено трудно. Пантерите от Юга разполагат с колесници. Сетянинът е отишъл до оазиса Ашива. Мястото е отдалечено и пусто. Гробът е бил отворен и костите или онова, което е било останало от магьосницата, е било поставено в сандъче и върнато в Тива. Във всеки час през деня от града излизат двайсетина колесници. Може би е станало още преди месеци.
— Питам се къде ли са сега тези останки? — рече измислено Хатусу.
— На някое потайно място в откритата пустиня. Нима нищо чудно, ако сетянинът е вдигнал нещо като параклис. Той без съмнение е изпълнен с омраза. Съобразил е, че веднага след първото убийство до гроба на Мерецегер ще бъдат изпратени хората, които знаят местонахождението му, а това са само неговите приятели героите. Наемни убийци се срещат под път и над път. Една внезапна и брутална атака над Пантерите от Юга може да приключи бързо с тяхното пленяване, избиване или унижение, което би задоволило жаждата му за отмъщение. Обаче той изпуска от вниманието си много важен факт: независимо от мислите и мнението му за Карнак и за другарите му по оръжие те са не по-малко сръчни убийци от самия него. Повярвайте ми, прекарах цял ден с тях: тези мъже са създадени, за да се бият. Те се наслаждават на удоволствието от самата битка.