Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Причината за смъртта им — изрече тихо Амеротке — е същата, която е довела до смъртта на клетата бременна хесетка. Сетянинът е безмилостен. Прави всичко възможно, за да увеличи празното пространство между себе си и Ипумер.
— Ако е това — отбеляза Валу, — трябва да има още една жертва, чийто труп още не е намерен. Ипумер е имал познат и приятел в Дома на войната. Става дума за писаря Хепел. Днес не се е явил на работа, а го нямало и в жилището му. За последно с бил видян да гуляе из винарните покрай кея.
Амеротке стисна чашата си.
— Предстои следващият удар — почти прошепна той. — Чуйте ме, господарке: преди луната да изгрее отново, сетянинът ще трябва да се е добрал до новата си жертва.
Осма глава
Сетянина не го свърташе на едно място. Облечен в роба и закачулен, той бе прекосил Нил и сега спря за малко пред извисяващата се статуя на Озирис. Олтарът го накара да се замисли: жегна сърцето и загриза съвестта му, потапяйки го в спомени за по-честити дни. Мракът бе вече паднал, но въздухът бе напоен с острите миризми от помещенията на балсаматорите и посветените в занаята на мумифицирането — едновременно горчив и сладникав аромат на смирна и тамян, примесени с острия мирис на сода и сол. Това го върна във времето, прекарано в Делтата и недалеч от Голямата зелена вода. Той вдигна глава към небето и се загледа в луната — толкова ясна и така близо, че му се дощя да протегне ръка и да я докосне. Посетителите в Некропола отминаваха, забързани в делата си. Никой не го сподири с по-продължителен поглед. Повечето бяха пазарували — ковчези, вази и други погребални принадлежности. Други бяха вече посетили семейните гробници, наслаждавайки се на топлата вечер, след като бяха яли и пили с приятели и разговаряли с обичните си хора, заминали към Далечния хоризонт.
Светлините на свещи и маслени лампи мигаха приветливо по прозорците и вратите. Запалените насмолени и намаслени факли пращяха дръзко в тъмното. По широката площ на кея изтрополи колесница: един от ескадроните се прибираше след патрулна обиколка из Червените земи. Някакъв пустинен бродник, вързан с ръцете за колесницата, се препъваше със стонове и викове. Дечурлигата хвърляха кал и нечистотии по злодея, който щеше да прекара идващия ден в Дома на мъртвите, преди да понесе наказанието си на площадката за екзекуции. По главния път мина стражево отделение от Некропола; войниците носеха черни кожени ризници, а лицата им бяха скрити с маски на чакали.
Сетянинът си сложи маската с лика на Хор и тръгна в набелязаната посока, изкачвайки се по тесните криволичещи улици. Незрящи просяци стояха по ъглите на уличките и молеха за милостиня. Сакати и слабоумни с разкривени в гримаса лица протягаха ръце за подаяние. Две хванати за ръка проститутки стояха чисто голи, ако не се смятаха избелелите препаски около слабините им. Телата им лъщяха от скъпо масло и благовония. Те насочиха предизвикателно ветрилата си към сетянина с примамливи жестове и думи. Убиецът ги отмина. Залая едно втурнало се към него куче. Той вдигна тоягата си и животинката побягна назад. Деца подскачаха, заиграни по улиците пред отворените врати на къщите, а вътре родителите им, които работеха в Града на мъртвите, се готвеха да затворят работилниците и магазините си, като брояха печалбата от отминалия вече ден и прибираха стоката си. Отнякъде се обади лютня: изненадващо силен детски глас запя за чудесата на Нил и за пътуване до Третия праг. Сетянинът продължи пътя си, като не спря да размахва тоягата. Почти никой не се заглеждаше в маската му. Притисна ръка до устата си, когато мина покрай схлупена работилница за балсамиране. Облаци пара се кълбяха навън, а облените в пот фигури на работещите бяха приведени над няколко трупа, които трябваше да бъдат приготвени за погребение преди съмване.
Най-после сетянинът излезе от града. Продължи да върви по чакълеста пътека под масивните канари, нависнали над Некропола. Малцина идваха насам. Тук бе границата на Червените земи. Пътеките отвеждаха в откритата пустиня или се виеха, преди да потънат в мрачни долини. Но самотното и обитавано от духове място се намираше съвсем близо до Долината на царете, поради което бе охранявано от военни части на фараона, обикалящи из пустинята.
13
Произходът на този бог е спорен — той отмъщава за убийството на Озирис, като кастрира Сет, а фараонът става негово въплъщение. — Бел.прев.