Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Много добре.
— Стараем се.
— Знам.
— И така, пушите ли кубински пури?
— Не.
— Вече пушите. — Пул извади два метални цилиндъра за пури от джоба на якето си и ги подаде на Холис, който ги пусна в своя джоб. — Тук са имената на всички американци, минали през това място — каза Пул. — Където е било възможно, има подписи, дати на пристигане в лагера, а където е необходимо, има и дата на смъртта. Това е динамит, полковник, и той ще избухне, ако успеете да го измъкнете оттук и да го занесете в посолството.
— Знам.
— Но може би в посолството не искат динамит.
— Може и да не искат. Но ще направят онова, което са длъжни да сторят.
— Ще го направят ли? Надявате ли се, че… добре, няма пак да ви задавам този въпрос. Как прекарахте сутринта? — попита Пул.
— Предполагам, знаете, че посетихме Буров. Нормално ли е да ви кани в къщата си?
— Някога беше. Нещо като да те поканят на шери при главния учител. Но комитетът по етиката го отмени още преди години. Отиваме само ако има заповед лично от него да се явим на рапорт. Никога не приемаме никакви напитки, дори чаша вода. Мисля, че това много го оскърби, и вече не кани никого.
— Добре.
— Ще ми кажете ли какво искаше от вас?
— Ами по принцип искаше да ни разстреля, ако не се съгласим да работим тук.
— Ако можехте да бъдете сигурни, че просто ще ви разстреля, бих ви посъветвал да му кажете да го направи и да се свършва с всичко. Но той ще ви подложи на разпити, които никак няма да бъдат приятни.
— Знам — отговори Холис. — Всъщност той ни предостави като избор да минем през по-приятните разпити с наркотици и полиграф, ако приемем да работим тук. И в двата случая той ще измъкне от нас информация, която бих предпочел да не знае.
Пул погледна Холис, после Лиза и попита:
— И вие ли сте от разузнаването?
— Да, но съвсем отскоро. Преди правех преглед на печата.
— Трябва да му отговорим до шест часа — продължи Холис. — Ще му кажем „да“, но се опитвам да спечеля време, преди да се стигне до полиграфа.
Защо ви е да печелите време? — Пул се втренчи в Холис.
Добър въпрос, помисли Холис. Ако искаше да отговори на Пул, трябваше да каже: „За да дам време на хората от Вашингтон да се поразмърдат.“ Той знаеше, че Сет Алеви ще представи на президента много убедителен доклад, доказваш, че Лиза Роудс и Сам Холис не са изгорели във вертолетна катастрофа, а са отвлечени и се намират в Школата за магии. Освен това Алеви щеше да каже на Националния съвет за сигурност, че в главата на Сам Холис има много повече информация, отколкото те биха искали да стигне до руснаците. Алеви щеше да намеква за не съвсем ясни неща, да моли, да убеждава и да заплашва. Може би дори бе отвел генерал Суриков в Белия дом и точно в този момент показваше зловещия микрофилм с трите хиляди съветски агенти на потресения президент и съветниците му по сигурността. В крайна сметка дори хората от Вашингтон щяха да осъзнаят, че трябва да се направи нещо, даже ако това прати по дяволите процеса на разведряване.
— За какво печелите време? — повтори въпроса си Пул.
Холис не отговори на този въпрос, но информира Пул:
— Буров каза, че са хванали Додсън.
— Джак… заловен?
— Така казва Буров.
Пул бе като вцепенен, но бързо се овладя.
— Сега ще започне кървавата баня.
— Довечера ще поговоря с Буров. Ще видя какво мога да направя.
— Нищо не можете да направите.
— Поне ще опитам.
— Добре… Довечера е това идиотско празненство, посветено на Вси светии. Започва в седем. Трябва да се явим заедно с жените си.