Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Мислех, че не им се разрешава да пътуват на големи разстояния — каза Трр-гилаг.
— Така е. Но повечето военни, които трябваше да прилагат тези ограничения, бяха изтеглени от Грий.
Клнн-даван-а отново заговори на техния език. Тримата прекъснаха дискусията си и главният каза нещо в отговор. Разговорът продължи около един стоудар. После той каза нещо рязко и обърна гръб на зхиррзхианците. Другите двама повториха примера му и дискусията между тях продължи.
Трр-гилаг внимателно пое дъх.
— Какво става?
— Няма да повярваш — отговори му Клнн-даван-а. — Те са военен отряд.
Трр-гилаг наклони глава, за да може да я погледне.
— Какво?
— Военен отряд. Или може би правосъден отряд. Думата означава и двете неща. Той твърди, че са дошли да накажат планинците заради това, че ни съдействат.
Трр-гилаг погледна към петимата им пазачи. Към ризниците им, към металните арбалети, към тънките стрели.
Към дългите, необичайно тънки пера и върхове на стрелите…
— Не — промърмори той. — Не мисля така. Виж перата на стрелите им. Сякаш са направени специално, за да могат да преминат през мрежата на ограда.
Клнн-даван-а замръзна.
— Да, прав си — успя да каже тя. — Значи отиват към лагера. Но това е лудост!
— Така е. — Трр-гилаг внимателно се огледа. — Но сигурно имат основателна причина. Или нещо, което смятат за основателна причина.
Намръщи се. Внезапно осъзна, че стингерът все още се намира в ръката му. Чиг не ги биха разоръжили… чак сега му стана ясно, че те може би не бяха разбрали, че това са оръжия. Сигурно ги бяха помислили за ръчни записващи устройства — размерът и формата подхождаха.
Това означаваше, че имат предимство, което бе неизвестно на противниците им. Въпросът беше как да го използва. Ако бавно вдигнеше стингера, а после…
Погледна отново към пазачите си и илюзиите му изчезнаха. Не. Не, освен ако не искаше да бъде запратен в родовия си храм, а Клнн-даван-а — в нейния.
— Какво ли чакат?
— И аз това се чудя — каза Клнн-даван-а. — В ръцете сме им. Плъзгачът — също. Сигурно не искат да продължат преди…
Тя млъкна. Някъде наблизо нещо нададе рев. Звукът отекна в планините. Безпризорното малко, напълно забравено сред своите камъни, отговори.
— Охо — промърмори Клнн-даван-а. — Май ще имаме още посетители.
Трр-гилаг се огледа. Двама от пазачите се отделиха от групата и тръгнаха нагоре, насочили арбалетите си в посока на звука.
— Още чиг?
— Да. Стой спокойно. Може да стане доста заплетено.
Трр-гилаг нямаше време да се чуди какво означава това.
Право напред видя още три чиг да се изкачват по малкото възвишение в компанията на шест-седем малки.
— Стадо — каза Клнн-даван-а. — Права бях. Малкото се е отделило.
Новодошлите забелязаха групата при потока и спряха за момент. След това също извадиха арбалети и продължиха надолу по хълма.
Спряха се, когато стигнаха на около три разкрача от водача.
— Ск-(кашляне)-ссст-тссмсс-(кашляне)-мтс-ос-псс — каза един от тях, като сочеше зхиррзхианците с тънките пипала, обрамчващи устата му. — Ск-псс-мтсс-хрсс’мсс-(кашляне)-ксс.
Водачът на военната група отговори. Обади се и друг от новодошлите и също получи отговор.
— Какво става? — прошепна Трр-гилаг.
— Не ги разбирам напълно. Говорят прекалено бързо. Но май воините искат стадото да се присъедини към тях. То пък отказва.
Трр-гилаг с надежда погледна към трите чиг.
— На наша страна ли са?
— Не — кратко отговори Клнн-даван-а. — Просто не искат да си навлекат неприятности.
— О! — Надеждата му се изпари.
— Не го приемай лично. Няма чиг, който да ни харесва.
Типично. Типично за всеки, която не обича да губи.
— Защо тогава продължават да разговарят?
Клнн-даван-а сви рамене.
— Водачът на отряда продължава да се опитва да ги убеди. Те пък искат само да си приберат малкото и да си вървят.
Разговорът продължаваше. Трр-гилаг започна да изучава двата различни вида арбалети — скорострелните, с които беше въоръжен отрядът, и простите оръжия на планинците. Ако се стигнеше до стрелба…
Но не се стигна. Както каза Клнн-даван-а, никой чиг не обичаше зхиррзхианците. Ставаше въпрос само за различни степени на омразата.
— Ще ми се да се откажат — промърмори той. — Да се разберат и да оставят стадото на мира.
— Да. — Клнн-даван-а ги гледаше замислено. — Сякаш се крият.
После рязко пое дъх.
— Разбира се, че се крият. Разтревожени са от корабите.
Трр-гилаг се сепна. Разбира се. Окупационните части.
Пет кораба, оборудвани с най-модерните телескопи. Обикалящи бавно около планетата и държащи под наблюдение всичко, което става долу.