Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
Как би постъпил такъв мъж, запита се известният етолог и антрополог с насилено научен интерес. Вероятно би започнал дълго и внимателно да избира, търсейки придирчиво онова, което би му донесло най-силното преживяване, докато… докато изобщо захвърли албума или пък наслуки забие пръст в кода на някоя страница-снимка. Друг вариант май нямаше, защото колкото и да се пише завоевател на женските сърца, мъжът винаги е бил избраният и обикновено приема онази, която най-умело му се самопредложи, докато тук никоя от красавиците не се предлагаше, а заставаше невъзмутимо във въздуха пред плаката и чакаше да бъде избрана. И нещо още по-затрудняващо: албумът сякаш те задължаваше да определиш своя идеал в един само образ.
Над всяка богиня, в самата дълбочина на холоплаката, светеше цифров и буквен код, а под краката й в няколко реда текст се описваше нейният характер. Накрая имаше и отправяне към съответната графа в приложението, където се изброяваха допълнителните качества, които ти е позволено да изискваш от своята избраница. Дотук всичко изглеждаше, общо взето, разумно и прилично, почти нямаше на какво да се възрази и той прелисти набързо албумната част, смутен от масираната атака на толкова женска хубост, но и позасрамен от вътрешната си готовност да й се предаде. Всичките му изглеждаха еднакво примамливи, след като Миранда така безцеремонно бе го оставила да се пържи сам в адреналина и другите си хормони. На първата страница на приложението обаче в очите му сякаш избухна едрият шрифт на някакво каре: ТЕНДЕНЦИЯ НА СЕЗОНА. И го развесели. Така на картите с ресторантските менюта готвачите предлагаха своя специалитет на деня.
ВИСОКИ, ТЪНКОБЕДРЕНИ, С ТЕСЕН ХАНШ И СРЕДНОГОЛЕМИ ГЪРДИ; МУРГАВО ЛИЦЕ, ЛЕСНО ПРОМЕНЛИВО В ОТКРОВЕНИТЕ СИ РЕАКЦИИ, МАЛКИ НЕЖНИ УШИ, ТЪМНИ ОЧИ СЪС ЗАТАЕН ОГЪН В ТЯХ. СИЛНО РОМАНТИЧНИ, ОБИЧАЩИ МУЗИКАТА И ПРИРОДАТА, ПОНЯКОГА КАПРИЗНИ, НО В ЛЮБОВТА ВИНАГИ ПОКОРНИ ДО МАЗОХИЗЪМ…
Ставаше съвсем идиотско! С подобен жаргон модистите рекламираха новосъздадените облекла, само че тук се зъбеше нещо доста обидно за човека. А защо? Ако жена ти или любимата ти се е случила с големи уши, пък ти копнееш за малки, тук лесно и безобидно ще удовлетвориш комплекса си. Впрочем малките уши май във всички общества са си били модерни…
Мисълта му се шегуваше, но зад нея и мимо волята му вече се оформяше представата, че оттатък, на розовия диван, можеше след малко да легне със затаения в очите си огън една покорна до мазохизъм мургава хубавица. Трябваше ли да я прогонва? Нима не е стара истина, че без личен опит голата научна осведоменост никога не ти дава достатъчна основа за точни разсъждения и становища? Оставаше тогава да се избере и конкретният модел. Само че… нека да е нещо друго тогава! Тая модна тенденция премного му напомняше за Миранда, макар тя никак да не затаяваше огъня в очите си, а пък покорството да й бе съвсем непознато.
Този път обаче холографските плаки затрепераха между пръстите му като току-що открити древни ръкописи с неизмерима научна стойност. Е, не така! Така цяла нощ нямаше да му стигне да направи избора си. А дали не се поръчваше и направо: „Моля, пратете ми там някоя, все едно каква е!“ Едва ли. Сигурно и поръчките се приемат от компютри, а те не са като хората, не се примиряват с „какво да е“, на тях са им нужни точни данни. Слушай, учен си най-после, скара се той на себе си, ще се заемеш ли сериозно с проблема или не? Тогава не си играй на иронии и на превъзходства, все едно, няма кой да те чуе! Бъди обикновен мъж, който тази вечер иска да изживее нещо необикновено, което животът не му предлага, защото за какъв дявол иначе ще прибягва до тая институция!
Красавиците продължаваха да потреперват в ръката му — сякаш от страст или страх, но престанаха да го заслепяват. Колкото и странно да бе, нито една като че ли не отговаряше на сезонната тенденция. Твърде различни бяха по цвят, структура и себеизражение. Демокрацията ли си казваше думата тук — за всекиго да има по нещичко, правото на интимно свободен избор? А това ли е пък неговият личен вкус, това ли именно жадува подсъзнанието му?
Бе се усетил истински заинтригуван само от няколко тъкмо обратни на препоръчаната тенденция образа: светлокожи лица без предразполагаща мекота, ту властни или надменни към околното, ту спокойно усмихнати, ту отрешено затворени в себе си. Някои от тях приличаха на лица от много древни картини, всепогълнати от непознат му вече начин на живот. Такива лица или те възпират, или те амбицират да привлечеш вниманието им, да сломиш тяхната съпротива, да ги приземиш — една амбиция, която всъщност е само външен изказ на подсъзнателния ти стремеж да им се подчиниш, да им служиш, както пажът служел на своята царица.