Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
По време на студентството си той бе мечтал ту за индианка, ту за египетска принцеса, ту за Афродитата на Ботичели или за туземка от някогашната Малайзия и все още не можеше да реши коя от старите човешки раси е била най-хубавата. Едно е обаче естетически сравняващото съзерцание, съвсем друго — изборът на жена за целуване. Този ли тип желаеше наистина сега? Та той не само обича, той и ненаситно още харесваше своята мургава и тънкобедрена Миранда, тя все още бе за него свободолюбивата и непокорна дъщеря на индианския вожд! А ето че тук като че ли вече е на път да се влюби! Нима и у него живееше просташката потребност от разнообразие?
Тя имаше величествено извито чело, големи неопределени в цвета си очи, които не те забелязват, защото си твърде нищожен за тях, тъмнозлатиста коса, вдигната в старинен кок, за да открие не по-малко гордо извисената ослепително бяла шия. Гърдите й, млечно-бели, бяха пищни и обли — гърди за кърмене, не за любов. С такива гърди над тънката снага са рисували древноиндуските художници своята богиня-майка. След другите рекламни глупости под босите стъпала на краката й пишеше още: „Труднодостъпна, изисква повече усилия, за да разтворите душата й, но тогава над вас ще се разрази един ураган от страсти, който вие единствен ще сте отприщили, ще сте спечелили за себе си.“
Не, все пак тая вечер не му се отприщваха чужди страсти. Ако му трябваше нещо, то бе само нежна покорност, па макар и да не стига до мазохизъм, та да провери себе си в такава ситуация. Пък ако Миранда продължаваше да му прави подобни номера, като нищо ще я зареже! Лиза от осемдесетия етаж откога му се предлагаше! А освен това е и руса, и едрогърда като тази тук. Сега вече е неприлично късно, но утре непременно ще й се обади.
Той не повярва истински на заканите си и се запита дали не можеше да комбинира това царствено лице с нещо, което да не изисква толкова специални усилия. Пъхна пръст между плаките, потърси в приложението с кои други кодове се комбинираше. Да, намериха се много и далеч по-приятни качества за този код, но всичките те положително щяха да развалят образа на хладната и недостъпна северна царица. От такава жена сякаш не можеш да изискваш нищо, а само безропотно и с благоговение да приемеш онова, което и колкото тя благоволи да ти подари от себе си. Той й се полюбува още няколко минути, докато загуби търпение и реши в този си пръв опит да се запознае само с процедурата и да остане верен на своята Миранда.
Отново поиска кода, защото го бе забравил. Червената черта не се появи. С напредването на времето навалицата, изглежда, бе понамаляла. Голата стена веднага изрече с непроменено благия си приятелски доверителен глас:
— ДУПС, осемнайсети район. Моля, съобщете ни избора си.
Той издиктува кода на бялата царица, прелисти и прочете наслуки кода на съвършено друга жена, отвори трескаво приложението и съобщи съответната допълнителна графа. Задъха се весело, правейки вече първия си опит: бе убеден, че ще откажат поръчката му, защото никъде не ще се намери жена с толкова противоречив набор от качества, какъвто продиктува. Гласът в стената обаче повтори безпогрешно поисканите от него кодове. После запита:
— Имате ли допълнителни предпочитания извън каталога? Моля, съобщете ни ги с не повече от двадесет думи. Гаранция за изпълнението им не поемаме, ако лежат извън предела на нашите възможности.
Ха сега де, върви изкажи личните си предпочитания към жените в двадесет думи! Особено когато май никога не си имал такива или поне не си ги осъзнавал. Но ето че, увлечен от играта, все пак му хрумна нещичко:
— Трапчинки. Трапчинки на бузите. И бенка под лявото ухо, но мъничка.
Трябваше да опита всичко, което би направил редовният клиент.
— Желаете ли определено име или го предоставяте на нас?
— Име ли? Ах, да, име! Име… Миранда!
— За колко часа? — попита го сякаш още по-доверително гласът, вместо да се изсмее над тия трапчинки и бенки и над твърде екзотичното име.
— По възможност веднага.
— Моля, поставете банковия си талон в сметководното отверстие на вашия компютър.
Той бе забравил, че ДУПС не се грижеше безплатно за психическото здраве на населението. Затърси панически талона из джобовете си, не улучи веднага и отверстието, но после едно вътрешно зелено примигване в цепнатината му съобщи, че номерът на талона е заснет, че е предаден в банката и от сметката му вече е направена съответната удръжка. Да, компютрите си вършеха работата бързо, за да могат и хората на тоя век да получават удоволствията си колкото се може по-бързо. С колко ли са одрали сметката му — виж, това трябваше предварително да запита, сега вече е неудобно.