Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
— Поръчката ви е приета — отзова се секунда след зеленото просветване гласът от празната екранна стена. — Моля, обичайте нашата довереница и бъдете внимателен с нея. ДУПС ви пожелава два щастливи часа.
Два щастливи часа? О, деликатно му напомняха колко има право да я задържи срещу еднократната такса. Дано само не изгони тая тяхна довереница още на втората минута!
Помъчи се да си я представи и се разкая. Откъде му хрумнаха тия идиотски трапчинки? Просто за да не изглежда профан ли, който си няма личен вкус? Но пред кого — пред един компютър! Виж, гласа му са избрали сполучливо, предразполага те към доверие и откровеност. Хайде, бенката е ясна, такава бенчица имаше Миранда и той много обичаше да я целува в минутите на любовен захлас. Името — също: сигурно подсъзнанието му бе потърсило по този начин едно свое си отмъщение. Но като ще е нещо друго, друго да е, защо трябваше и тука да залепва тая бенка! Отиде горката царица, гордата, недостъпната, дето трябваше специално да й отприщваш страстите! Съвсем я закопа и с тия трапчинки. Трапчинките никога не са недостъпни, те се смеят и сами те викат да ги целуваш…
Ето че изведнъж ги и видя. Те се движеха и се смееха насреща му с лицето на Лиза от осемдесетия етаж, сякаш пътуваше с нея в асансьора. Той осъзна, че именно с тях тя бе го привличала толкова към себе си и си помисли, че има все пак нещо нечестно, а от социално-психологическа гледна точка и нещо положително вредно, да ти се предоставя по този начин възможността да си поръчваш неща, към които иначе се боиш да посегнеш. Но под плахия му опит да прокоментира научно стореното вече напираше едно съвършено друго вълнение — в края на краищата никога не бе целувал трапчинки.
Не помнеше някога да бе се вълнувал толкова при първа среща с жена, дори с Миранда, която вярна на нрава си, бе го държала в напрежение до последния миг, до мига, когато той вече бе се примирил, че тя не ще отстъпи, и сама се хвърли на врата му. Поиска да си подиграе над себе си между двете чаши тонизиращо питие, които изпи, защото бе позагубил увереност в мъжките си сили. Не успя. И положението, което сам си създаде, бе прекалено пикантно, и любопитството му как ще изглежда поръчаната Миранда нарастваше. Захвърли албума окончателно — в контейнера го прибра, защото някои други лица и тела като че ли започнаха да го блазнят повече, а това едва ли щеше да му осигури пожеланото двучасово щастие. Вероятно все пак щяха да му изпратят северната царица, чийто код най-напред издиктува. Компютърът едва ли щеше да се подведе от бъркотията, която нарочно се опита да създаде, пък и достатъчно ясно му казаха, че не поемат гаранции за допълнителните желания. И така щеше наистина да е по-добре — с тая, недостъпната. Защото нямаше никакво намерение да полага специални усилия, за да разтваря душата й само за себе си, както пишеше в характеристиката й. Щеше да си поприказва кротко с нея, да разбере какъв им е подходът, да узнае какво представлява такава една жена, пък ако и на живо толкова му се хареса… Колкото и недостъпна да е, нали затова ще дойде, затова си е платил в края на краищата, а не за експериментални разговори!
Знаеше обаче, че и заканата му към непознатата е несериозна, че този път тя прикриваше обземащото го малодушие. Затова и гонгът на входната врата отекна в главата му с някакъв мистично съдбовен гръм.
— Аз съм, Миранда — обади се след него и гласът от домофона.
Само тя му липсваше сега! Какво бе я прихванало да се връща?
— Момент, един момент, моля! — развика се той панически, докато пъхаше контейнера с албума в пощенската кутия и натискаше копчето, за да го върне обратно.
Едва след като контейнерът изчезна, той изтича да отвори, окончателно разкаян, че бе се захванал с тази недостойна за възрастта и положението му игра. Ето, дори в гласа на своята Миранда бе успял да се припознае — та това беше съвършено друг глас!
На прага стоеше висока, зашеметяващо красива жена с дълги черни коси и той така се втрещи, че не се сети да се отмести, за да й стори път. Големи, продълговати, бляскаво черни очи примигваха смутено насреща му. Не се подвеждай, рече си той за кураж, не се подвеждай! И все пак се отмести, забравил решението си отпреди минутка да я отпрати още от вратата.