Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Ще запиша в легионите си само войници, каквито Рим винаги е използвал — заяви той сред бурните възгласи на одобрение сред сенаторите, — и никой сред пролетариите да не си мисли, че ще го взема на поход.
Разбира се, сред присъстващите сенатори имаше и такива, които никога не биха одобрили подобно изказване; отдавна Гай Марий беше престанал да бъде черната овца в Сената и към идеите му се бяха присъединили мнозина други. Голяма част от сенаторите, лишени от право на глас, бяха достатъчно далновидни, за да проумеят какво им крие бъдещето, и се бяха съгласили с политическата логика на Марий. Все повече ставаше ясно, че опозицията срещу него е дело на закостенели умове и дори сред знатните фамилии се появяваха самостоятелно мислещи хора, които не можеха да я приемат. И все пак сенатската политика продължаваше да се определя най-вече от поведението на кликата консерватори, скупчили се на предния ред около фигурата на Скавър Принцепс Сенатус; когато те даваха глас на одобрението си, и останалите одобряваха, когато гласуваха по един или друг начин, и останалите гласуваха по същия.
А Квинт Сервилий Цепион винаги беше принадлежал към консерваторите и именно тяхната всемогъща клика беше издействала съгласието на назначените отци новоизбраният първи консул да получи командването на армия от осем легиона, с която най-после да даде на германите да разберат веднъж завинаги, че са нежелани в земите около Вътрешно море, а на волките тестосаги от областта около Толоза — че не е трябвало да приемат в земите си германи.
Около четири хиляди души от армията на Луций Касий бяха оцелели след клането при Бурдигала, но повечето бяха или от спомагателните части, или от наемната конница, която след поражението беше отнесла по родните места всичко — и коне, и помагачи. Следователно Квинт Сервилий Цепион се оказа изправен пред тежката задача да намери 41 000 пешаци, 12 000 души свободни за спомагателните отряди, 8000 роби и освен всички тях още 5000 конници. И всичко това в една Италия, която все по-тежко преживяваше загубата на своите синове — или поне на онези, които отговаряха на изискванията за собственост, независимо дали са римляни, латини или италийски съюзници.
Похватите, които Цепион използва, за да си събере армия, бяха направо потресаващи. Не че имаше пръст в тяхното прилагане… Той дори не си правеше труда да се осведоми как протича работата на наборните комисии; беше поверил организирането им на други — за целта на бърза ръка беше сформирал цял щаб, начело с личния квестор на консула, а той самият гледаше да се отдава на занимания, по-достойни за консулското му положение. Но наборните комисии действаха безкомпромисно, дори безмилостно. Не само че в армията се привикваха хора, без да им се иска съгласието, но се стигаше дори до отвличания, които можеха да се стоварят като гръм от ясно небе даже върху семействата на вече заслужилите почивката си ветерани. Всяко четиринадесетгодишно момче, което изглеждаше достатъчно зряло да носи оръжие, и всеки шестдесетгодишен дядо, който изглеждаше достатъчно млад да тича, живееха под заплахата някоя сутрин да се събудят легионери. А ако едно семейство, в което и бащата, и синът, и дядото отиваха в армията, не можеше да си позволи тяхното екипиране, парчето земя му се отнемаше и парите от принудителната продажба трябваше да покрият всички разходи. Не ще и дума, че Квинт Сервилий Цепион и поддръжниците му доста се облажиха от тази политика на отчуждаване за сметка на дребните земевладелци. Но дори и при всички тези насилствени мерки Рим и Лациум не можеха да съберат достатъчно мъже, годни да носят оръжие. Тежестта отново щеше да падне върху плещите на италийските съюзници.
В крайна сметка Цепион си получи своите четиридесет и една хиляди пешаци и дванадесет хиляди души спомагателни части по „традиционния“ начин, сиреч без държавата да се види принудена да плаща за въоръжението и снабдяването на легионите. Преобладаването на войници от страна на италийските съюзници съвсем естествено прехвърли и финансовото бреме от Рим върху съседните народи. Като следствие от всичко това Сенатът гласува решение Цепион да получи публична благодарност и с радост разтвори кесията си за наемането на конница от Тракия и двете Галии. Докато Цепион си продаваше по-важен вид от всякога, консервативните елементи в Рим говореха за него само с най-голяма признателност — стига изобщо да се намери кой да ги слуша.