Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Чакаме Зое и загадъчния й гост! - въздъхна Ортанс. - Така и не разбрахме кой е той.
Тя провери мимоходом в огледалото над скрина как изглежда, придърпа кичур и го зави зад ухото си, направи лека гримаса и отново го пусна отпред. Добре направи, че не се подстрига. Косата й беше гъста, бляскава, с медни отблясъци, които подчертаваха още по-ярко зелените й очи. Поредната идея на онова нищожество Агата, която следва буквално наставленията на модните списания! Къде ли посреща Коледа тази тъпачка? В ски курорта Вал д’Изер с родителите си или в някой лондонски нощен клуб с приятелите си с вид на убийци? Ще им забраня да припарват до апартамента. Повече не мога да понасям мътните им погледи. Дори Гари, и него го зяпат.
- Може да е някой от съседите - предположи Шърли. - Разбрала е, че някой е сам тази вечер, и е решила да го покани.
- Не виждам кой може да е - прехвърли набързо в ума си съседите Жозефин. - Семейство Ван ден Брок посрещат всички заедно, Льофлок-Пинел и те, онези Мерсон...
- Льофлок-Пинел? - повтори Филип. - Познавам един Льофлок-Пинел, банкер. Ерве, май така се казваше.
- Много красив мъж - намеси се Ортанс, - изпива мама с очи!
- А, така ли... - обърна се той към Жозефин, пламнала от смущение. - Да не ти се увърта?
- Не! Ортанс говори глупости!
- Това би означавало само едно: че има вкус! - рече Филип с усмивка. - Но ако става въпрос за този, когото познавам, той не си пада много по свалките.
- Говори ми на вие, не желае да се обръща към мен на малко име, нарича ме госпожа Кортес! Далеч сме от всякакви близости и игрички на съблазняване!
- Вероятно става въпрос за същия човек - заяви Филип. - Банкер, хубав мъж, строг, женен за млада жена от отлично семейство, баща й има търговска банка, чието ръководство е поверил на зет си...
- Нея никога не съм я виждала - обясни Жозефин.
- Руса, безлична, дискретна, рядко отваря уста, оставила е всичко на него. Мисля, че имат три деца. Ако не греша, изгубиха едно, първото си дете, бутна го кола. Беше на девет месеца. Майка му го оставила на земята в бебешкото столче, докато си търсела ключовете на колата в чантата на паркинга, и една кола го отнесла.
- Господи! - възкликна Жозефин. - Разбирам защо е напълно смазана. Горката!
- Беше ужасно. Никой от сътрудниците му не се осмели да отвори уста, той ги покосяваше с поглед, ако дръзнеха да му изкажат съболезнованията си!
- За малко да се срещнете, той намина за кратко точно преди да дойдете с Александър.
- Навремето сме работили заедно по разни сделки. Мнителен е, труден характер, но същевременно е обаятелен, културен, изискан. Помежду си го наричахме Двуликия.
- Все едно е двойнолепящо тиксо - засмя се Жозефин.
- Страшен мозък. Висшето училище за държавна администрация, Политехниката, Минно-геоложкия институт - мисля, че ги е завършил всичките. Преподавал е четири години в „Харвард“. От Масачусетския технологически са му предлагали назначение. Слушахме с респект, когато вземеше думата...
- И какво от това! Той ни е съсед и зяпа мама! Нов сериал, който не е за изпускане - провикна се Ортанс.
- Ама къде изчезна Зое? Аз съм гладен - заяви Гари. - Хубаво мирише, Жо!
- Тя отиде да подреди подаръците в стаята си - обясни Шърли.
- Ще донеса сьомгата и пастета от гъши дроб, това ще я примами - каза Жозефин. - Вие сядайте на масата, сложила съм картичка с името на всяко място.
- Ще дойда с теб, сега е мой ред да изчезна! - заяви Шърли.
Двете отидоха в кухнята. Шърли затвори вратата и насочила
пръст към Жозефин, изкомандва:
- Веднага ми разкажи всичко! Защото пресъхналата пуйка е само претекст!
Жозефин се изчерви, грабна чиния, за да сложи пресния гъши пастет.
- Той ме целуна!
- А, най-после! Чудех се какво чака!
- Той ми е зет! Да не си забравила?
- Добре ли беше? Защото ужасно много се забавихте. Чудехме се какво толкова правите.
- Беше хубаво, Шърли, ужасно хубаво! Досега не съм си представяла колко хубаво може да е! Това било значи целувката! Треперех цялата, от главата до петите. Лепната за горещата печка.
- Време беше, нали?
- Подигравай се!
- Ни най-малко! Максимално уважение за пламенната истинска целувка.
С натопен във вряла вода нож Жозефин отлепи пастета от опаковката, сложи го върху чинията, нареди около него малко желе и листа от зелена салата и попита:
- И сега какво?
- Ами с препечени филийки...
- Не, идиотко! С Филип какво да правя?
- В безизходица си! Беер, деер зЬШ Уе1соте в клуба на невъзможната любов!