Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Беше в Шанхай едва от шест месеца и не си бе губила времето. Апартаментът беше живото доказателство. Просторен, с големи прозорци с богато надиплени кремави завеси, дървена ламперия по стените, която й напомняше къщата на нейното детство, когато чиракуваше в един фризьорски салон и живееше при баба си в Лон льо Соние, градче, което се гордееше, че е родното място на Руже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Лон льо Соние, престой две минути. Лон льо Соние, скука безкрай.

Апартаментът беше просторно таванско ателие, разделено с високи паравани, и с щори на прозорците. Стените бяха боядисани в цвят яйчена черупка. „Супер шик!“- каза тя на висок глас и цъ-кна с език. Говореше си сама, понеже нямаше с кого да сподели удоволствието си. Стигаше й това,че живееше сама, а сама и безмълвна й идваше в повече! Особено сега, по време на празници. Коледа, Нова година, щеше да ги посрещне сама в компанията на пластмасовата си елха, която поръча по интернет. И малката ясла под елхата. Баба й я беше подарила преди отпътуването й за Китай. „Не забравяй да си казваш молитвите пред малкия Иисус всяка вечер! Той ще те пази.“

До момента малкият Иисус изпълняваше задължението си без грешка. Нямаше никакви забележки към Него. Малко компания от време на време, малко нежност щяха да й се отразят добре, но засега не бяха сред приоритетите й. Тя въздъхна: човек не може да има всичко, зная. Избра Шанхай, успя да осъществи плановете си и се окуражаваше, казваше си, че се налага празниците и веселбите да бъдат отложени за по-нататък. Когато стане истински богата. Много богата. Засега нещата са окей, богата е. Има прекрасен апартамент, личен шофьор на пълен работен ден (50 евро на месец!), но все още се колебаеше дали да си купи домашен любимец. Пет хиляди евро годишен данък, ако е по-голям от чихуахуа. Тя искаше истинско куче, рунтаво и космато, с влажна муцуна, я не миниатюрен модел, който да пъхне в дамската си чанта заедно с пудриерата. В тази страна появата на всеки нов обитател изисква да се бръкнеш. Ако искаш да имаш второ дете, плащаш данък, равен на петгодишна заплата! Засега тя се задоволяваше да си говори сама или да гледа телевизия. Ако самотата стане непоносима, ще си взема златна рибка. Това е позволено. Дори я смятат за талисман. За начало златна рибка, после ще направя състояние и после... Или да си купя костенурка. И костенурките носят щастие. Двойка прекрасни костенурки. Ще ме гледат с опулените си очи, имат и рогче на носа. Разправят, че били много обичливи... да, но когато са уплашени, отделят задушливи газове!