Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- На бас - провикна се Ортанс. - Той е точно твоят тип. Да беше видяла само колко внимателно те следеше с поглед. Очите му блестяха. Опипваше те, без да те докосва, беше... омайващо!
Шърли долови неудобството, в което се гърчеше Жозефин. Реши да сложи край на подигравките на тема, която приятелката й очевидно приемаше на сериозно. Какво се е случило, че до такава степен е загубила чувството си за хумор? Може би се чувства истински привлечена от този мъж, който, ту Оо<1, 18 геа11у §оос1 1оокт§.
- Не зная как го прави мама, но винаги е заобиколена от привлекателни мъже - заключи Ортанс, опитвайки се да разведри обстановката с комплимент.
- Благодаря, скъпа - отговори Жозефин и се насили да се усмихне при създалото се импровизирано примирие. - А ти, Гари? Ти сантиментален тип ли си, или си консуматор като Ортанс?
- Ще те разочаровам, Жо, но точно в този момент преследвам ненаситните мръсници. Задълбочавам познанията си за мръсниците, следователно...
- Разбрах. Аз явно съм единствената глупачка, но това не е нищо ново.
- Не бе! Ти не си единствената! - подхвърли Ортанс. - Да не забравяме красавеца Лука. Всъщност къде е той? Не го ли покани тази вечер?
- Ще посреща Коледа с брат си.
- Трябваше да поканиш и брат му! Видях го на снимка в интернет. Агенция „Сафир“ в пасаж „Вивиен“. Ужасно е красив Виторио Джамбели! Тъмнокос, отровен, загадъчен. Ще го схрускам!
Ново позвъняване прекъсна разговора. На вратата се появи Филип с кашон шампанско, по петите му вървеше Александър, мрачен, безмълвен, сякаш не беше на себе си.
- Шампанско за всички! - провикна се Филип.
Ортанс радостно подскочи. „Рьодерер“ розе, любимото ми шампанско! Филип направи знак на Жозефин и остана в антрето под претекст да окачи палтото на Александър и своето.
- Започваме веднага с раздаването на подаръците! Идваме направо от клиниката, беше ужасно преживяване!
- Масата е сложена. Пуйката е почти опечена, може да седнем на масата след двайсетина минути. Като хапнем, ще раздаваме подаръците.
- Не! Първо подаръците. Да се поразсее. Ще вечеряме после.
- Добре - отвърна тя, изненадана от заповедния му тон.
- Зое няма ли я?
- В стаята си е, ще отида да я повикам...
- А ти как си?
Той я хвана за ръката и я притегли към себе си.
Тя усети топлината на тялото му под леко влажното вълнено сако и крайчетата на ушите й пламнаха. Добре, добре съм, отговори припряно, имаш ли нещо против да поддържаш огъня в камината, докато облека някаква рокля и си дръпна един гребен. Редеше думите в скоропоговорка, за да прикрие смущението си. Той сложи пръст на устните й за миг, който й се стори безкраен, изгледа я и неохотно я пусна.
Огънят пращеше в камината и хвърляше отблясъци по коледните подаръци, натрупани направо на паркета. Оформиха се два лагера: възрастните, преизпълнени с радостта да подаряват, с тайната надежда, че са направили сполучлив избор, и младото поколение, преливащо от желание да види осъществени лелеяните в нощния мрак мечти. Лекото безпокойство на едните се допълваше от тревожното очакване на другите, притеснени от мисълта дали ще им се наложи да прикриват разочарованието си, или радост ще заискри в очите им.
Жозефин ненавиждаше ритуала с подаръците. Всеки път чувстваше как я залива чувство на необяснимо отчаяние, което й доказваше за сетен път, че е неспособна да обича както трябва, убеждаваше я завинаги, че отново изразява любовта си по незадоволителен начин. Искаше й се да роди планина, а неизменно се оказваше, че се е пръкнала мишка. Убедена съм, че Гари разбира какво чувствам, си каза Жозефин, срещайки внимателния му поглед, който сякаш й казваше: „Хайде, Жо, усмихни се, Коледа е, не разваляй празника с тази многострадална физиономия.“ „Толкова ли чак се вижда?“ -отвърна Жозефин, вдигала учудено вежди. Гари кимна. „Окей, ще се постарая“ - отвърна тя и кимна на свой ред.
Обърна се към Шърли, заета да обяснява на Филип в какво се състои акцията й в английските училища срещу наднорменото тегло на подрастващите.
- По вина на търговците на захар всеки ден по света имаме осем хиляди и седемстотин смъртни случая! Само за Европа това означава всяка година нови четиристотин хиляди деца, страдащи от затлъстяване! Не стига че в миналото са причинявали смъртта на робите по захарните плантации, сега нападат децата ни с тази захар!
Филип я прекъсна с жест:
- Не прекаляваш ли мъничко?
- Те са навсякъде! Инсталират машини за газирани напитки и шоколадови десерти в училищата, развалят им зъбите, тъпчат ги с мазнини! Всичко това, за да си пълнят джобовете, естествено. Не смяташ ли, че е скандално? Би трябвало да се посветиш на тази кауза. Имаш син и проблемът те засяга.