Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Раздаването на подаръците продължаваше, Зое и Алексанъдр се редуваха, четейки на висок глас пожеланията. Из хола хвърчаха хартии, преди да станат на пепел в камината, по пода падаха накъдрени лъскави лентички, скъсани етикети полепваха по скъсаните опаковъчни хартии. Гари слагаше дърва в камината, Ортанс късаше със зъби възлите на пакетите, Зое разтреперана отваряше торбичките с изненади. Шърли получи красиви ботуши и събраните съчинения на Оскар Уайлд на английски, Филип - дълъг светлосин кашмирен шал и кутия пури, Жозефин - пълна колекция на дискове с изпълненията на Глен Гулд и айпод. „Ама аз не мога да си служа с такова нещо!“ „Ще ти покажа!“ - обеща Фи-липи я прегърна през раменете. Ръцете на Зое бяха препълнени, тя едва успя да събере своите подаръци и да ги отнесе в стаята си, Александър се усмихваше с възхита и възвърнал изострената си наблюдателност, той се осведоми на висок глас: „Защо кълвачите не ги боли глава?“
Всички присъстващи се разсмяха и понеже Зое не искаше да остане по-назад, включи се и тя:
- Мислите ли, че ако говориш дълго, ама много дълго с някого, накрая преставаш да забелязваш големия му нос?
- Защо питаш? - обърна се към нея Жозефин.
- Защото вчера следобед в мазето толкова дълго досаждах на Пол Мерсон, че ме покани да отида на концерта на групата в неделя в „Коломб“! - тя направи пирует и дълбоко се поклони в очакване на аплодисментите.
Следобедната тъга се беше стопила. Филип гръмна бутилка шампанско и се осведоми докъде е стигнало печенето на пуйката.
- Боже мили, пуйката! - стресна се Жозефин, отмествайки поглед от закръглените румени бузи на дъщеря си, превърнала се в балерина.
Зое преливаше от щастие! Тя знаеше колко много държи дъщеря й на отношенията си с Пол Мерсон. Жозефин бе попаднала на негова снимка в тефтерчето й. За пръв път Зое криеше снимка на момче. Тя се втурна в кухнята, отвори фурната, провери докъде е стигнало печенето и установи: на пуйката й трябваше още време, докато се опече, така че усили фурната.
Застанала пред печката с бялата престилка на кръста, присвила очи в старанието си да полива птицата, без да разлива соса в нажежената фурна, тя внезапно долови зад гърба си нечие присъствие. Обърна се с лъжицата в ръка и се озова в прегръдката на Филип.
- Радвам се отново да те видя, Жо. Колко време мина...
Тя вдигна глава към него и се изчерви. Той я притисна до гърдите си.
- Последния път - си спомни той - беше дошла да придружиш Зое, когато ги водих двамата с Александър в Евиан...
- Да, беше ги записал на уроци по езда...
- Стояхме двамата на перона...
- Беше топъл юнски ден и под високия стъклен покрив на гарата подухваше приятен лек ветрец.
- Беше началото на лятната ваканция и първите отпускари тръгваха на почивка. Още една учебна година приключи, си мислех... дали да не поканя Жозефин да ни придружи?
- Децата отидоха да купят напитки...
- Ти беше с велурено сако, бяла тениска, шал на карета, златисти обици и лешникови очи.
- Ти попита „добре ли си“, аз отговорих „да“!
- И ужасно много ми се прииска да те целуна.
Тя вдигна глава и го погледна в очите.
- Но не се... - започна той.
-Не.
- Казахме си, че не бива.
- Че е забранено.
Тя кимна.
- И бяхме прави.
- Да - прошепна тя и понечи да се отдръпне.
- Забранено е.
- Напълно.
Той отново я притисна до себе си, погали косата й, тихо каза:
- Благодаря, Жо, за това семейно събиране.
Устните му докоснаха нейните. Тя се олюля, извърна глава.
- Филип, знаеш ли... мисля си, че не... не би трябвало да...
Той изправи гръб, погледна я, сякаш не разбираше какво му говори, сбърчи нос и възкликна:
- Надушваш ли това, което надушвам аз, Жозефин? Да не би плънката да се е изляла в тавата? Ще е неприятно да дъвчем сухо изкорубено пиле!
Жозефин се обърна и отвори вратичката на фурната. Беше прав: пуйката бавно се изпразваше. Кафеникавата плънка, карамелизи-рана по краищата, напираше да изтече. Почуди се как да предотврати кръвоизлива, а Филип сложи ръката си върху нейната и двамата, бутайки с лъжицата, с безкрайно предпазливи движения успяха да напъхат обратно в корема на пуйката прелялата плънка.
- Вкусно ли е? Опита ли? - попита Филип във врата на Жозефин.
Тя тръсна отрицателно глава.
. - Беше ли оставила сливите да киснат?
-Да.
- Във вода с малко коняк?
-Да.
- Добре тогава.
Той шепнеше във врата й, а тя чувстваше как думите се отпечатват в кожата й.
Все така с ръка върху нейната, той я насочи към ухаещата плънка, гребна мъничко от кълцаното месо, кестените, сливите, изварата и бавно, бавно вдигна пълната лъжица, над която се виеше пара, към устните им, които се допряха. Затворили очи, опитаха фината плънка, която се топеше в устата. Въздъхнаха и устните им се сляха в дълга, нежна и вкусна целувка.