Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Филип и Шърли се спогледаха, едва потискаха лудото желание да прихнат, хапейки бузи отвътре. Идеята оперетният ловец да се изтъпани на масата, за да им развали празника, се вписва идеално в стила му, заядливо отбеляза Шърли наум, той, който ставаше вир-вода, ако се наложеше да каже две думи пред публика!
- Не е много гостоприемно, мамо. В коледната вечер трябва да целунеш съпруга си. В края на краищата все още сте женени.
- Зое... моля те - измънка Жозефин.
Ортанс не сваляше поглед от фигурата на баща си и подръпваше кичур от косата си.
- Какво искаш да ни кажеш с това, Зое? Римейк на „Нашествениците“ ли правиш, или „Завръщането на татенцето“?
- След като татко все още не може да бъде заедно с нас, ми хрумна да му отредя място на празничната трапеза и настоявам всички да пият за негово здраве!
- Плосък татко, ето какво е това! Така наричат този колаж в Щатите и ти отлично го знаеш, Зое!
Зое стоеше, без да мигне.
- Не си го е измислила, прочела е за него в някое английско списание - продължи Ортанс. - Па! Баск1у! Идеята идва от Америка. За пръв път я е приложила съпруга на военен, изпратен в Ирак, като видяла, че когато се върнал в отпуск, четиригодишната му дъщеричка не го познала. После семействата на мъжете от Нацио-налната гвардия също прибягнали до него и така Плосък татко се прочул. Сега всяко семейство на военен, изпратен на мисия в чужбина, получава по пощата един Р1а1 БасМу, ако, разбира се, изрази подобно желание. Така че идеята на Зое никак не е оригинална! Просто е решила да ни скапе празника.
- Не съм! Исках само и той да е тук заедно с нас.
Ортанс скочи като натегната пружина.
- Какво искаш: да ни накараш да се чувстваме виновни? Да покажеш, че ти единствена не си го забравила? Че го обичаш истински? Сечено! Не се получи. Защото татко е мъртъв. От шест месеца! Изял го е крокодил! Не ти го казахме, защото те щадяхме, но такава е истината!
- Не е вярно! - кресна Зое, притиснала ушите си с длани. - Не го е изял никакъв крокодил, нали ни изпрати картичка!
- Някаква си стара мухлясала картичка, която е прашасвала по пощенските рафтове кой знае откога!
- Не е вярно! Изобщо не е вярно! Беше от татко и той ни съобщаваше разни новини! Ти си смрадлива гадина, която иска всички да умрат и само тя да остане на Земята! Гадина! Проклета гадина! -разкрещя се тя неистово и избухна в ридания.
Ортанс се тръшна на стола, махвайки с ръка, сякаш искаше да каже: „Не мога повече, баста!“ Жозефин се разплака, хвърли салфетката си и напусна масата.
- Гениално, Зое! - разфуча се Ортанс. - Защо не ни предложиш и други изненади, за да стане още по-весело? Защото направо си умряхме от смях!
Гари, Шърли и Филип наблюдаваха сцената в неловко мълчание.
Александър местеше поглед от един към друг, опитваше се на-празно да разбере. Антоан бил мъртъв? Сгризкал го крокодил? Като на кино? Гъшият пастет смени цвета си и порозовя, препечените филийки омекнаха, сьомгата се покри с фини водни капчици. От кухнята замириса на изгоряло.
- Пуйката! - извика Филип. - Забравили сме да угасим фурната!
В същия миг Жозефин се появи, препасана с голямата бяла
престилка.
- Пуйката е изгоряла - обяви тя с гримаса.
Гари въздъхна разочаровано.
- Стана единайсет часа, а още не сме вечеряли. Семейство Кортес, писна ни от вашите психодрами! Никога повече няма да посрещам Коледа с вас!
- И каква стана тя? Намираме се в състояние на война, така ли? - осведоми се Шърли.
- Ура! Победа! - кресна Зое, грабна Плосък татко и пое с маршова стъпка към стаята си.
Гари придърпа към себе си платото със сьомгата, сложи два тънки резена в чинията си, взе си и от гъшия пастет.
- Съжалявам - заяви той с пълна уста, - започвам да ям, преди да ни сервират още някой номер. Ще го понеса по-леко на пълен корем!
Александър последва примера му и си взе направо с ръка. Филип извърна глава. Моментът не беше подходящ да дава на сина си уроци по етикеция. Отпусната на стола, Жозефин гледаше безизразно масата и прокарваше пръсти по избродирания девиз върху престилката: Аз съм шефът и всички ми се подчиняват.
Филип предложи да пропуснат изгорялата пуйка и да минат директно на сирената и на тортата.
- Започвайте без мен. Отивам да видя Зое - заяви Жозефин, надигайки се от стола.
- Пак започна играта на фокус-мокус-изпарятус! - каза Шърли. - Малко гъши пастет ще ми дойде добре, преди да се превърна в призрак!
Милен Корбие метна чантата си „Ермес“ - истинска, купена от Париж, а не имитация, каквито се продаваха под път и над път -на големия червен кожен фотьойл в антрето и огледа обстановката с поглед, изпълнен със задоволство. Прошепна: колко е красиво! Ама колко е красиво само! И е мое! А най-важното, купено е с МОИТЕ пари!