Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Предпочитам да съм в някой друг клуб! Шърли, сериозно... какво да правя?
- Да сложиш сьомгата в чиния, да опечеш филийки, да отвориш бутилка хубаво вино, да сложиш масло в красива масленица, да нарежеш лимон за сьомгата... Не си мисли, че ще се отървеш така бързо и лесно!
- Много ти благодаря, страхотно ми помагаш! Запалила ми се е главата, двете полукълба на мозъка ми се борят отчаяно за надмощие, дясното ме поздравява, най-накрая се престраши, позна страстта, лявото вика: внимание, опасност! Вземи се в ръце!
- Зная всичко наизуст.
Бузите на Жозефин пламнаха.
- Харесва ми да ме целува, искам да го прави непрекъснато. О, Шърли! Толкова е хубаво! Иска ми се да няма край.
- Охо, опасността вече се очертава.
- Мислиш ли, че ще страдам?
- Истинското сладострастие често върви ръка за ръка с голямото страдание.
- А ти си специалистка по въпроса...
- Да, аз съм специалистка.
Жозефин постоя замислена, след което погледът й падна на дръжката на фурната и тя я погали с въздишка.
- Толкова съм щастлива, Шърли, толкова щастлива! Дори това голямо щастие да продължи само десет минути и половина. Някои хора, сигурна съм, не могат да се похвалят и с толкова щастие през целия си живот!
- Какви късметлии! Покажи ми ги, за да се постарая да не ги срещам!
- Аз съм богата с десет и половина минути голямо, огромно щастие! Ще ми е достатъчно да си прожектирам непрекъснато филма с тази целувка. Ще си наглася така: текст, стоп, връщане, целувка в забавен каданс, стоп, връщане, забавен каданс, стоп, връщане, целувка в забавен каданс...
- Ще прекарваш страхотни вечери! - изсмя се Шърли.
Жозефин, подпряна на печката, замечтана, увила ръце около
себе си, сякаш люлееше някаква мечта. Шърли я разтърси.
- Какво ще кажеш да празнуваме? Сигурно всички се чудят какво правим.
В хола останалите чакаха Зое.
Ортанс прелистваше томчето на Оскар Уайлд, четеше пасажи на глас, Гари ръчкаше огъня. Александър душеше пурите на баща си с укорителна гримаса.
- „Красотата е в очите на този, който гледа“ - изрецитира Ортанс.
- Уегу йюи§Ми11 тдеед1 - изкоментира Гари.
- „Съществуват две категории жени: грозни и гримирани, майките правят изключение!“
- Пропуснал е мръсниците! - изръмжа Гари.
- „На младини смятах, че в живота най-важното са парите. Сега, когато съм вече стар, съм убеден в това.“
Гари се пошегува с Ортанс:
- Не е зле... тъкмо за теб!
Тя се престори, че не е чула, и продължи:
- „Две са житейските трагедии: едната е да нямаш това, което желаеш, другата - да го имаш.“
- Не е вярно! - извика Филип.
- Вярно е и още как! - опроверга го Шърли. - Желанието се подхранва само когато е неудовлетворено. Единствено отдалечеността го поддържа живо.
- Аз пък зная какво подхранва моето желание - прошепна Филип.
Жозефин и Филип седяха на канапето до камината. Той скришом
хвана ръката й. Тя пламна, умолявайки го с поглед да я пусне. Той не се подчини и леко я погали, разтвори дланта й и докосна нежно всеки пръст. Жозефин не можеше да издърпа ръката си, без останалите да забележат, затова продължи да седи неподвижно, горещата
Направо много умно (англ.). - Б. пр.
й длан в ръката на Филип, слушаше разсеяно афоризмите на Оскар Уайлд, внимаваше да се смее заедно с аудиторията, но все ставаше със секунда закъснение, което привлече вниманието на околните.
- Мамо, да не си пила, какво ти става? - възкликна Ортанс.
Точно в този миг се появи Зое и тържествено обяви:
- Всички по местата си! Гася осветлението...
Присъстващите се запътиха към масата, всеки търсеше името
си до чинията и заеха отредените им места. Обърнаха се към Зое, която ги наблюдаваше с ръце зад гърба си.
- Затворете очи и никой да не шмекерува.
Подчиниха се единодушно. Ортанс направи опит да види какво става, но Зое угаси осветлението и тя едва успя да зърне тромав квадратен силует, който се плъзгаше към масата, подкрепян от Зое. Какво е намислила пак? Сигурно някой дърт изкуфелник, който на всичко отгоре не се държи на краката си. Загадъчният гост, който ни пробутва, ще да е някой болник. Страхотна изненада, няма що! Ще повръща или ще му се пукне кръвоносен съд. Ще се наложи да викаме линейка, пожарна, честита Коледа!
- Ортанс! Не гледай! Затвори очи!
Тя се подчини, напрегна слух. Тътрещият се мъж издаваше шум, сякаш стъпваше върху амбалажна хартия. Със сигурност е бос, увил е краката си с вестници. Някакъв клошар! Домъкнала ни е бездомник! Тя стисна носа си. Бедняците вонят. Сетне го пусна, за да определи на какво смърди. Не надуши нищо подозрително. Зое вероятно го е накарала да си вземе душ; затова чакахме толкова дълго. Лек мирис на прясно лепило погъделичка ноздрите й. И отново долови същия полъх от леко докосване в тъмното, сякаш котка се отърква в мебелите. Тя пусна гневна въздишка и се примири.