Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
Получи различни предложения, но предпочете да започне работа при Сид Бърнстейн. Старият адвокат имаше блестящо минало, но преди няколко години бе избрал алкохола и наркотиците. Флеърти прекара една година при него, като през това време препрочиташе старите му дела, измъкваше го от леглото, завличаше го под ледения душ, наливаше чаша силно кафе в устата му, обличаше го и го замъкваше в съдебната зала, където му предоставяше бележките си и го насочваше в проблемите на всяко дело. Когато една сутрин Бърнстейн не се появи в офиса, Флеърти отиде у тях и разбра, че шефът му е бил закаран в болница. Пневмония. Старецът изкара пет дена.
След погребението Флеърти отиде в разхвърляния кабинет на Бърнстейн, седна и дълго стоя неподвижно, втренчен в купищата книги и документи. Внезапно чу шум, вдигна поглед и видя на вратата една елегантна тъмнокожа жена.
- Дермът Флеърти?
- Да.
- Съжалявам за Бърнстейн.
Момчето не знаеше как да отговори. Бърнстейн беше просто тежък кръст, който бе носил през изминалата година и половина. Не бе изпитвал кой знае каква симпатия към него.
- Благодаря — отвърна той. — С какво мога да ви бъда полезен?
- Ще продължите ли неговата практика?
- Няма нищо за продължаване. Просто се опитвах да реша какво да правя с нещата му.
- Търсите ли работа?
- Каква?
- Като адвокат, разбира се.
- За кого ще работя?
- Чували ли сте за Мартин Вейл?
За първата среща с Вейл Флеърти бе облякъл черна риза, сако, купено за шест долара от Дивижън Стрийт и маратонки. Не очакваше кой знае какво.
- Наблюдавахме ви в съда — каза Вейл. — През последната година и половина носехте стария Сид Бърнстайн на гърба си.
- Имах нужда от работа.
- Дипломата ви е доста впечатляваща, мистър Флеърти. Вероятно нямаше да имате проблем да работите в която и да е от добрите адвокатски фирми в града. Защо избрахте именно Сид?
- Предположих, че мога да науча повече от него, отколкото от някой друг.
- Подготвял сте повечето от делата му — каза Вейл, разлиствайки някакъв бележник.
- Следили ли сте ме? — раздразнено попита Флеърти.
- Това притеснява ли ви?
Той сви рамене.
- Идвате от Рочестър, щата Ню Йорк, нали?
Флеърти се поколеба, после каза:
- Предполагам.
- Предполагате? Не знаете ли откъде сте? — засмя се Вейл.
- Не искам да си спомням за това.
- Защо? Постигнали сте доста за сираче, при това — без дом. Откога сте сам? Кога загубихте родителите си?
Флеърти внезапно се изправи със стиснати юмруци и почервеняло лице. Реакцията му изненада Вейл.
- Няма да стане — каза Флеърти и се запъти към вратата.
- Какъв е проблемът ти, синко? Имаш качествата на голям адвокат, но в главата ти явно е голяма бъркотия.
- Няма да се получи — каза той.
- Какво няма да се получи? Седни, дай да си поговорим. Ако не искаш да споменаваме Рочестър, няма.
Флеърти седна.
- Мога ли да запаля?
Вейл включи вентилатора и също извади цигара.
- Рано или късно ще разберете.
- Какво ще разбера, синко?
- Майка ми почина, когато бях на дванайсет.
- Разбирам.
Той погледна Вейл и тъга покри младото му лице.
- Всъщност... всъщност тя не почина. Всъщност това, което стана... Виждате ли... — И той го каза силно, сякаш отпушваше затворена от години бутилка: — Всъщност баща ми я уби. Преби я до смърт с голи ръце. Сега е в Синг Синг и чака изпълнението на смъртната си присъда. Чака го вече двайсет и две години. Навремето си мислех, че ще стана адвокат и после, после ще го измъкна оттам и после...