Лицето [bg]

Звукът на разбитото от куршум стъкло още ехтеше под дъжда, когато Хазарт стисна с две ръце пистолета, зае необходимата поза и отговори на огъня с огън. Той стреля два пъти в убиеца, без да се интересува от строгата критика на Лос Анджелис Таймс по адрес на полицията, но с нужната загриженост за безопасността на любимото чедо на мама Янси.

Първият изстрел повали убиеца, а вторият го цапардоса като с парен чук още докато коленете му се подгъваха.

Престъпникът гръмна по рефлекс, но не в посока на Хазарт, а в тревата пред краката си. Откатът на пистолета беше прекалено силен за отслабналата му ръка и той изхвърча на земята.

Убиецът се подпря на земята първо с едното си коляно и за миг остана в молитвена поза, после падна по лице.

Хазарт изрита изпуснатия пистолет настрани в храстите и побягна към улицата, където чакаше мерцедесът.

Шофьорът форсира двигателя, преди да освободи ръчната спирачка. Гумите се завъртяха бясно и пръснаха облаци дъждовна вода и пушек, вонящ на изгоряла гума.

Хазарт рискуваше да бъде застрелян от шофьора, който можеше да се прицели в него през отворената врата на пътника, но този риск си струваше да се поеме. Бандитите зад волана са специалисти по бягство, не по стрелба и макар шофьорът да бе подплашен като плъх, не беше особено вероятно да посегне към оръжието, щом имаше свободен път пред себе си, бензин в резервоара и запален двигател.

Шляпайки по локви на паважа, Хазарт се изравни с целта. Преди да успее да заобиколи паркирания автомобил, за да излезе на улицата, колелата бясно захапаха асфалта и колата се стрелна напред с рев. От ускорението вратата на пътника се затръшна.

Преследвачът не бе успял да види как изглежда шофьорът, който бе останал просто един силует. Прегърбен, разкривен, нещо в него… не беше наред.

Хазарт усети с учудване, че суеверието го обхваща с пълна сила, макар обикновено то да лежеше погребано, безмълвно и забравено дълбоко в него. Той не знаеше какво бе пробудило страха му и защо внезапно бе обзет от чувството за среща с нещо свръхестествено.

Мерцедесът се отдалечаваше с ръмжене, но Хазарт не стреля по него, както правят полицаите по филмите. Това беше спокоен жилищен район, в който хората седяха пред телевизорите и гледаха повторения на епизоди от комедийния сериал на Джери Зайнфелд, а други приготвяха вечерята си, и всички те с право смятаха, че няма да се строполят застреляни върху дистанционното управление или върху дъската за рязане от отклонилите се куршуми на безразсъден детектив.

Той се втурна след колата, защото не бе успял да види ясно номера й. Пушекът от ауспуха, пръските от водата по улицата, падащият дъжд и мракът на залязващия ден сякаш участваха в заговор да забулят задната табелка.

Той не се отказваше и се чувстваше благодарен за редовните тренировки на бягащата пътечка. Макар че мерцедесът бързо успя да набере преднина, под светлината на няколко улични лампи Хазарт успя да види част от номера.

Най-вероятно колата беше открадната. Шофьорът щеше да я изостави. И все пак по-добре бе номерът да се знае.