Лицето [bg]

Освен това като повечето полицаи той вярваше, че най-големият риск идва от колебанието в момента, когато човек се поддаде на нервите си. Оцеляването зависи от смелостта, подправена само с толкова страх, колкото е необходимо, за да не проявиш безразсъдство.

Или поне беше лесно да се вярва в това, докато проявата на смелост не те убие.

Полицаите по филмите винаги крещят: „Стой! Полиция!“, макар да знаят, че бягащите престъпници няма да ги послушат, въпреки че виковете им разкриват присъствието им, преди това да е станало наложително и дори преди всеки злодей да е разбрал, че са дошли ченгетата.

Хазарт Янси, който току-що бе избегнал смъртта, както си седеше в креслото, не изкрещя нито команда, нито заплаха към стрелеца, който беше убил Ролф Рейнърд. Той просто се втурна по стълбите след него.

Когато Хазарт стигна до първата площадка, стрелецът бе изтичал до втората, като на последното стъпало загуби равновесие и връхлетя във фоайето. Той се подхлъзна на покрития с мексикански плочки под, размаха ръце, но не падна.

Докато бягаше, престъпникът не погледна нито веднъж назад, което показваше, че не беше забелязал преследвача си.

Докато тичаше по петите му, Хазарт си представяше какво се върти из главата на наемния убиец. В очакване Рейнърд да бъде сам вкъщи той бе дошъл да го очисти набързо, бе пръснал сърцето на глупака, не бе позволил междувременно да му светят маслото, бе изхвърчал на улицата и вече си представяше как ще запали един готин джойнт с някоя дългокрака мацка, която го чака в кревата.

В същия момент, когато Хазарт слезе във фоайето, стрелецът стигна до изхода, ала вдигаше такъв шум, че не чу приближаващия се отзад преследвач. Хазарт не се подхлъзна за разлика от убиеца и разстоянието между двамата намаляваше.

Когато Хазарт стигна до изхода, стрелецът вече беше слязъл по външните стълби и беше потънал в нощта, навярно си мислеше как ще похарчи част от парите от убийството, за да се сдобие с нови хромирани джанти за хвърчащия си змей, и друга част — за да обсипе мацката си със златни накити.

Вятърът не духа силно, но дъждът е студен, Хазарт е на стълбите, стрелецът — на двора, разстоянието помежду им се скъсява също така неумолимо както между бясно препускащ камион и тухлена стена.

Изсвирва клаксон. Едно дълго и две къси изсвирвания.

Сигнал. Предварително уговорен.

На улицата, но не до тротоара, беше паркиран тъмен мерцедес-бенц със светнати фарове, запален мотор и пушек, излизащ от ауспуха. Предната врата за пътника беше отворена в очакване на стрелеца. Това беше най-подходящата кола за измъкване от местопрестъпление, навярно чопната от гангстери от алеята пред някоя къща в Бевърли Хилс, зад волана на която седеше съучастник, готов да подпали гумите и да изчезне светкавично.

Едното дълго, последвано от две къси изсвирвания, трябва да бе сигнализирало на заека, че по петите го следва вълк, защото беглецът изведнъж свърна наляво и слезе от тротоара. Извъртя се така рязко, че едва не се препъна и падна, но вместо това той извади оръжието, с което беше светил маслото на Рейнърд.