![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
По улицата имаше по-малко коли, отколкото би могло да се очаква по това време на деня. Те се движеха по-бързо от безопасната скорост при такива условия.
Движейки се под навесите на магазините, Итън се приближи до колата си и извади ключовете от джоба на якето си.
Пред него Тинк на два пъти намали ход, обърна се да го погледне, но не спря.
Озоновият мирис на дъжда не можеше да удави благоуханието на прясно изпечен хляб, което се носеше от един от осветените ресторанти, готвещ се да отвори вратите си за вечеря.
Преди да завие в пресечката, кучето се спря още веднъж и се обърна да го изгледа.
Макар че гласът на жената бе приглушен от разстоянието и от шума на дъжда и съскането на гумите, той я чу да казва:
— Хайде, Тинк, тръгвай.
Тя повтори командата два пъти, преди кучето да тръгне и да опъне отново каишката си.
Тройката се скри зад завоя.
Итън стигна до червената зона близо до пресечката, където бе паркирал на забранено място, и се спря под последния навес. Взря се в движението по улицата и изчака да се появи пролука между префучаващите превозни средства.
Излезе под дъжда и прекоси тротоара. Прескочи мътния бърз поток в канавката.
Когато стигна зад джипа си, той натисна копчето за отваряне на дистанционното управление. Колата му изчурулика.
Той бе изчакал момента, когато не минаваха превозни средства, за да не го изпръскат, и сега заобиколи бързо колата си отзад, за да избегне неотложната нужда от химическо чистене.
Приближи се до вратата на шофьора и чак тогава осъзна, че не беше огледал добре самата кола от прикритието на последния навес. Изведнъж в него се затвърди убеждението, че като седнеше зад волана, щеше да види Дъни Уислър, жив или мъртъв, да го чака на седалката на пътника.
Истинската опасност обаче идеше от другаде.
От пресечката един крайслер круизър връхлетя с прекалено висока скорост и занесе на кръстовището. Шофьорът се опита да извърти волана обратно на посоката на плъзгането, вместо да я последва, колелата блокираха и круизърът се завъртя около оста си.
При завъртането левият преден калник блъсна силно Итън. Ударът беше толкова силен, че го преметна и го стовари върху джипа му. При това Итън счупи с лицето си страничното стъкло.
Той не разбра кога се е отблъснал от джипа и е паднал на мокрия асфалт, но вонята на изгорели газове изпълваше ноздрите си и усещаше вкуса на кръв в устата си.
Чу се изскърцването на спирачки, но те не бяха на круизъра. Идваха от високо. Гръмогласни и пронизителни.
Нещо огромно го връхлетя, камион, който надвисна над тялото му. Огромна тежест се стовари върху краката му, невъобразим натиск, под който костите му се натрошиха като сухи клечки.
Глава 24
Наредени на три етажа по стените, като пътници в спален вагон на влак, труповете лежаха върху открити рафтове. Преходът им от смъртта към гроба бе забавен от тази непредвидена спирка.
Корки Лапута светна лампата и тихо затвори вратата след себе си.
— Добър вечер, дами и господа — поздрави той събраните покойници.
Знаеше как да се забавлява при всякакви обстоятелства.
— Следващата спирка на тази линия е адът. Там ви очакват уютни легла от стърчащи пирони, топла и студена течаща струя от хлебарки и безплатна континентална закуска от разтопена сяра.
От лявата му страна се намираха осем трупа и едно празно легло. Седем трупа и две празни легла вдясно. Пет трупа и едно празно легло в дъното на стаята. Двайсет трупа и свободни места за още четири.
Заспалите вечния си сън лежаха не върху дюшеци, а върху корита от неръждаема стомана. Леглата приличаха на стелажи, специално създадени за добро проветряване.
Това хладилно помещение осигуряваше сух въздух с постоянна температура между пет и осем градуса над нулата. От ноздрите на Корки излизаха облачета пара.
Сложна вентилационна система непрекъснато изсмукваше въздух от помещението през отдушници, разположени близо до пода. Свеж въздух се вкарваше с помпа през отвори в стената близо до тавана.
Макар че миризмата не беше подходяща за романтична вечеря на свещи, не беше и непоносима. Човек можеше почти да се залъже, че тази смрад не се отличава особено от букета на вкисната пот, вмирисани от гъбички крака и плесенясали душове, типичен за много от гимназиалните съблекални.
Никой от мъртъвци тук не беше сложен в чувал. Ниската температура и строго контролираната влажност забавяха разлагането почти максимално, но неизбежният процес все пак си продължаваше, макар и със силно намален темп. Ако труповете бяха сложени в пластмасови чували, те биха задържали бавно отделящите се газове и биха се превърнали в пълни с горещ въздух балони, а това би обезсмислило работата на охладителната система.