![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
— Никъде — съгласи се Хазарт.
— Те не биха имали успех в наши дни — увери го Рейнърд. — Прекалено изявени са за съвременното кино, прекалено дълбоки и обаятелни. Какво ти е мнението за Покорителят на Луната?
— За какво? — намръщи се Хазарт.
— За Покорителят на Луната. Най-новият нашумял филм на Чанинг Манхайм. Двеста милиона долара печалба от продажбата на билети.
Вероятно Рейнърд до такава степен беше вманиачен на тема Манхайм, че рано или късно щеше да извърти всеки разговор в тази посока.
Ала Хазарт внимаваше да не се издаде.
— Не ходя на кино.
— Всички ходят.
— Не е така. За печалба от двеста милиона долара е нужно да се продадат приблизително трийсет милиона билета. Навярно под десет процента за цялата страна.
— Да, но някои хора гледат филми по телевизията, на дискове.
— Може би още трийсет милиона. Вземи който щеш филм и ще разбереш, че поне осемдесет процента от населението не са го гледали. Хората са заети с други неща.
Рейнърд изглеждаше стъписан от идеята, че киното не представлява пъпът на света. Макар да не посегна за пистолет в нито един от станиолените си кобури, раздразнението му от посоката, в която бе тръгнал разговорът, беше явно.
Хазарт си възвърна благоразположението му, като рече:
— Виж, през черно-бялата ера, за която говориш, половината от хората в страна са ходили на кино веднъж в седмицата. Актьорите наистина са били звезди в онези дни. Всички са гледали филмите с Кларк Гейбъл, с Джими Стюарт.
— Именно — съгласи се Рейнърд. — Манхайм не би бил забелязан в черно-бялата ера. Би бил прекалено невзрачен и щеше да е забравен досега. Всъщност нямаше да е просто забравен, а непознат.
На вратата се позвъни.
С учудване и леко раздразнение в гласа Рейнърд рече:
— Не очаквам никого.
— Аз също — каза Хазарт сухо.
Рейнърд погледна към прозорците, където прогизналият сив здрач отстъпваше бавно зад стъклото.
Сетне насочи вниманието си към екрана на телевизора. Гейбъл и Колбърт продължаваха да стоят замръзнали посред любовния си спор.
Най-сетне Рейнърд се надигна от дивана, но се поколеба и хвърли поглед към торбите с пържени картофки.
Наблюдавайки това странно изпълнение, Хазарт се чудеше дали актьорът не се приближаваше към състоянието, в което под влиянието на метамфетамина наркоманът бързо преминава от превъзбуда към замъглено съзнание и пълно изтощение.
Когато отново се позвъни, Рейнърд най-сетне прекоси хола.
— Аман от тези продавачи на Христос — измърмори той ядосано, но и с досада и отвори вратата.
От положението си в креслото Хазарт не можа да види кой изстреля куршумите. Тежкото бум-бум-бум от трите бързи изстрела обаче му подсказа, че убиецът използва оръжие с голям калибър.
Освен ако мисионерите не бяха възприели тактиката на агресивна агитация, Рейнърд не бе отгатнал правилно целта на посетителя.
Хазарт се изправи от креслото на второто бум и посегна към кобура на пистолета си на третото.
Също толкова простосмъртен, както дори и Гейбъл, и Богарт се бяха оказали, Рейнърд политна назад и се строполи, разплисквайки ярката червена боя на кръвта по черно-белия апартамент, в който той бе проявявал такава широта, дълбочина и жизненост.
Хазарт тръгна към актьора и чу стъпки на бягащ човек по коридора.
В широките гърди на Рейнърд от упор бяха изстреляни три куршума. Единият от тях беше откъснал значителни парчета от сърдечния му мускул и ги отнесъл през изходната рана на гърба му. Беше се превърнал в материал за моргата още докато падаше.
Безжизнените, разширени от шока сини очи на актьора изглеждаха по-малко студени, отколкото бяха приживе. Видът му говореше, че вече е готов за среща със Създателя.
Хазарт прескочи трупа и излезе от апартамента. Той видя, че убиецът е стигнал до края на коридора и е започнал да се спуска по стълбите надолу, като вземаше по две стъпала наведнъж. Хазарт хукна след него.
Глава 21
Денят си отиваше с дъжд и мъгла, но суровото лице на нощта още не се беше показало.
На една от западните улици, пълна с художествени галерии, скъпи магазини и ресторанти, в които елитарните възгледи бяха предпочитани пред изисканата храна, Итън паркира колата плътно до червена линия с две колела в наводнената канавка. Беше убеден, че патрулите не глобяват със същия ентусиазъм за неправилно паркиране при лошо време, както при хубаво.
Бизнесът в този район се стараеше да привлече изискана, първокласна клиентела, поради което фасадите на офисите не изпъкваха с ярки цветове и надписите бяха дискретни. Многото пари крещят, богатството шепне.