Лицето [bg]

В смъртта, както и в живота, неудачниците биваха обслужвани последни.

На стената вдясно от вратата беше закачен телефон, сякаш някой се бе погрижил да даде възможност на умрелите да си поръчат пица.

Повечето от линиите бяха вътрешни. Последните шест обаче бяха външни.

Корки набра мобилния номер на Роман Кастевет.

Роман, който работеше като патолог в отдела за съдебна медицина, току-що бе започнал нощна смяна. Навярно се намираше в някоя от стаите за аутопсии в тази сграда, готов да започне с рязането.

Преди повече от година те се бяха срещнали на една анархистка сбирка в университета, където Корки преподаваше. Готовите закуски не бяха качествени, пиенето беше леко разводнено и цветната украса беше правена без въображение, но компанията беше интересна.

Роман отговори след третото позвъняване и след като се представи, Корки каза:

— Познай къде се намирам.

— Заврял си се в задника си и сега не можеш да излезеш — каза Роман.

Той имаше особено чувство за хумор.

— Добре, че това не е обществен телефон — продължи Корки. — Нямам монети, а никой от труповете тук няма да ми даде назаем.

— Значи си на забава на факултета. Няма по-големи скръндзи от университетска група антикапиталисти, които си живеят живота с тлъстите си заплати от данъкоплатците.

— Някой би могъл да види голяма доза злоба в хумора ти — отвърна Корки със свиреп тон, който не беше типичен за него.

— И няма да сбърка. Жестокостта е моето верую, ако си спомняш.

Роман беше сатанист. Да живее принцът на мрака, от този сорт. Не всички анархисти бяха и сатанисти, но много сатанисти бяха и анархисти.

Корки познаваше една будистка, която беше анархистка — объркана млада жена. Иначе от опит знаеше, че огромното мнозинство анархисти бяха атеисти.

По неговото меродавно мнение чистите анархисти не вярваха в свръхестественото — както в силата на мрака, така и в силата на светлината. Те влагаха цялата си вяра в силата на разрухата и в новия и по-добър строй, който можеше да се роди от развалините.

— Като гледам колко сте изостанали с работата — продължи Корки, — университетските работници май не са единствените, които невинаги заслужават тлъстите си заплати от данъкоплатците. С какво се занимавате тук по време на нощната смяна — на покер ли играете, или си разказвате истории за призраци?

Роман явно не бе слушал внимателно и не бе обърнал внимание на думата „тук“.

— Шегите не са ти силна страна. Говори по същество. Кажи какво искаш. Ти винаги искаш нещо.

— И винаги плащам добре за това, нали?

— Готовността да платиш пълната сума в брой е добродетелта, на която се възхищавам най-много.

— Виждам, че сте оправили проблема с плъховете.

— Какви плъхове?

Преди две години медиите бяха отразили обстойно и с отблъскващи детайли плачевното състояние по отношение ма хигиената и вредителите в това, както и в други помещения на болницата.