Лицето [bg]

Мебелите, килимът, щорите, снимките на птиците — всичко в апартамента беше черно-бяло. На телевизионния екран в стар черно-бял филм Кларк Гейбъл и Клодет Колбърт демонстрираха пред Рейнърд как се прави онази работа.

Черният панталон и черно-бялата спортна риза на искрения приятел на Джери Немо бяха издържани в същите цветове като в домашната си обстановка.

Поканен от домакина, Хазарт се настани в едно кресло. Седна на ръба, за да може да стане бързо.

Рейнърд взе дистанционното от масичката и прекъсна Гейбъл и Колбърт насред разговора. Той седна на дивана.

Единствените цветни неща в стаята бяха сините очи на Рейнърд и шарените торби с пържени картофки от двете му страни на дивана.

Торбата отляво имаше хавайски вкус, а отдясно — вкус на сметана и пресен лук.

Хазарт не беше забравил загадъчното, но настоятелно предупреждение на Итън да внимава с пакетите храна.

И двете торби бяха изправени, отворени и достатъчно издути. Хазарт усети слабия аромат на олио от картофите.

Ако в тях сред картофите имаше и пистолети, миризмата им не достигаше до Хазарт. Той не можеше и да ги види, защото торбите бяха от алуминиево фолио и не бяха прозрачни.

Рейнърд седеше с длани, опрени на бедрата си, и облизваше устни, сякаш всеки момент се готвеше да опита солените си лакомства.

Кимвайки към замръзналия образ на телевизионния екран, актьорът рече:

— Това е върхът на забавата за мен. За съжаление, съм родил се прекалено късно. Иска ми се да съм живял в онези времена.

— Какво имаш предвид? — попита Хазарт, който знаеше, че заподозрените се издават най-много, когато говорят за странични неща.

— Трийсетте и четирийсетте години на двайсети век. Епохата на черно-белите филми. Тогава щях да бъда звезда.

— Наистина ли?

— Аз съм прекалено изявен за цветното кино. Личността ми направо избухва от екрана. Не се вмества в рамките на това изкуство, не може да се смели от публиката.

— Разбирам.

— В ерата на цветното кино всички кинозвезди са плоски, безлични, повърхностни.

— И как се обяснява това?

— Цветовете, дълбочината на полето, което съвременните камери пресъздават, триизмерното озвучаване — всичко това кара плоските личности да изглеждат внушителни, придава им мощна илюзорна дълбочина и сложност.

— Ала при теб…

— При мен поначало има такава широта и дълбочина и такава жизненост, че подсилващият ефект на модерната технология ме превръща в карикатура.

— Сигурно е много неприятно — прояви съчувствие Хазарт.

— Не можеш дори да си представиш колко е неприятно. В черно-бялото кино аз бих изпълнил екрана, без да притеснявам публиката. Къде ще намериш в наши дни еквиваленти на Богарт и Бакол, на Трейси и Хепбърн, На Кари Грант, на Гари Купър и на Джон Уейн?