Лицето [bg]

И още по-важно, стрелецът щеше да си намери адвокат, който да съди градските власти, за да издои обществените фондове. Щеше да се стигне до споразумение независимо от предполагаемия изход на делото и Хазарт вероятно щеше да бъде жертван за тази цел. Политиците не се отнасяха с по-голяма загриженост към добрите полицаи, отколкото към младите стажанти, които редовно ставаха жертва на агресия и понякога ги убиваха.

Стрелецът щеше да създаде много по-малко проблеми като мъртъв, отколкото като жив. Хазарт можеше да отиде бавно до мястото на стрелбата, за да даде възможност на престъпника да изгуби още половин литър кръв, но той изтича.

Убиецът лежеше там, където беше паднал, с лице, забито в мократа трева. По тила му пълзеше охлюв.

Хората бяха застанали на прозорците и гледаха към тях с безизразни лица, като мъртви стражи на портата към ада. Хазарт очакваше да види Рейнърд през някое от стъклата, черно-бял, прекалено обаятелен за времето си.

Той обърна стрелеца по гръб. Нечий син, нечий приятел, двайсетгодишен, с обръсната глава, носещ малка лъжичка за кокаин като обица.

Хазарт с радост забеляза, че устата му бе отворена в смъртна гримаса и погледът му бе изпълнен с вечността, но в същото време бе потресен от облекчението, което изпита.

Изправен срещу бурята, той преглътна върналата се в гърлото му пареща недосмляна ореховка и се обади по мобилния си на отдела за убийства, за да докладва за случая.

След обаждането той би могъл да се скрие и да изчака във фоайето, но остана под поройния дъжд.

Уличното осветление все още се отразяваше в лъснатите от бурята повърхности, но когато нощта погълна здрача, мракът се настани като добре угоена змия.

Дъждът, брулещ палмите, издаваше звук, наподобяващ стъпките на плъхове. Сякаш безброй гризачи се бяха втурнали в огромните надвиснали клони.

Хазарт видя два охлюва върху лицето на умрелия. Искаше му се да ги избута, но се въздържа.

Някои от наблюдателите по прозорците можеше да го заподозрат, че подправя уликите, а тези предположения щяха да очароват специалния екип.

И отново го обхвана безпокойство. Чувството, че нещо не е наред.

Един мъртвец в апартамента горе, друг тук, сирени в далечината.

Какво, по дяволите, ставаше? Какво, по дяволите?