Слуга на Империята

— Шият му нови дрехи.

Очите на Джикан светнаха. Обичаше да клюкарства, но рядко бе толкова смел да притеснява открито Господарката с въпроси извън финансите на имението.

Мара реши да задоволи любопитството му.

— Вчера излезе с ловците и като се върна, се оплака, че краката и гърбът му били пострадали от тръни, така че наредих да му ушият мидкемийски дрехи. Отиде да покаже на кожарите и шивачите какво да направят, тъй като те не знаят нищо за странните носии на народа му. Казах му, че цветовете не трябва да са различни от робското сиво и бяло, но може би ще се държи с повече достойнство, щом коленете му са покрити с… как го нарече той? — а, да, клин.

— По-скоро ще се оплаква, че му е много горещо — отвърна дребният хадонра и след като Мара освободи слугите, добави: — Имам новина за копринените мостри, господарке.

Това мигновено привлече цялото внимание на Мара.

— Бяха безопасно скрити вчера на съобщителната ладия. Пълномощниците в Джамар ще ги получат до края на тази седмица, навреме за оглед преди ценовите търгове.

Мара въздъхна с облекчение. Беше се тревожила, че Минванаби може да разкрият хода й в пазара на коприна и да предупредят производителите на коприна в Севера. Повечето доходи на Акома идваха от развъждането на нийдра и изработката на оръжия. Но сега трябваше да подсили армията си и да снаряжи нарастващия брой воини чо-джа, раждани от царицата. Кожи и въоръжение щяха да са нужни у дома, което смаляваше стоката за пазара. Надяваше се търговията с коприна да компенсира загубата. Ако разчетът на времето се объркаше, северните търговци на коприна щяха да подбият цените й и да осуетят новото й начинание. Многото години установена търговия им бяха осигурили влиянието над гилдиите на бояджиите и тъкачите. Плащането на скъпи подкупи, за да се гарантира мълчанието и добронамереността на гилдиите, беше неизбежна необходимост, докато занаятчиите на Акома усвоят тези специализирани нови умения. Но ако коприните на Акома пристигнеха на пазара точно в подходящия момент, Мара не само щеше да спечели доход, но и да осуети печалбите на съюзниците на Минванаби.

— Добре си се справил, Джикан.

Хадонрата се изчерви.

— Успехът нямаше да е възможен без планирането на Аракаси.

Мара се загледа над градините в сгъстяващия се сумрак.

— Нека не говорим за успех, докато тържищата не започнат да търсят стоките на Акома!

Джикан отвърна с дълбок поклон:

— Да се надяваме, че този ден ще дойде благополучно. — После направи знака за благоволението на Добрия бог и се оттегли.

Мара огледа градините пред източното крило на имението. Това някога беше любимото място на майка й, или така поне казваше лорд Сезу на дъщеря си, чието раждане бе причинило преждевременната смърт на Господарката. От това място лейди Оскиро бе наблюдавала как нейният Господар избира ловните си кучета, докато му водят за оглед палетата. Но кучешките колиби сега бяха празни, по заповед на Мара. Лаят на хрътките й беше напомнял твърде болезнено за миналото. А съпругът й се интересуваше повече от бойни упражнения и борба с войниците си, отколкото от гоненето на дивеч с бързите псета. А може би не беше живял достатъчно дълго, за да се привърже към това забавление.