Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Защо не ми каза? — ревна Алсид насреща ми.
Въздъхнах. Поредният гневен мъж.
— Точно в момента не сме в особено топли отношения — припомних му аз. — Но имах намерение да ти се обадя. Минали са само два дни.
— Трябваше да ми се обадиш веднага — каза той и тръгна да обикаля къщата, за да огледа щетите. После спря точно пред мен. — Можеше да загинеш — уведоми ме той, сякаш аз не знаех.
— Да — казах. — Знам.
— И трябваше да те спаси вампир! — В гласа му се долавяше презрение. Вампири и върколаци просто не се понасяха.
— Да — съгласих се аз, макар че всъщност ме спаси Клодин. Но пък Чарлз уби подпалвача. — Ти предпочиташ да бях изгоряла ли?
— Не! Не, разбира се! — Той се обърна и огледа разрушената веранда. — Някой вече разчиства боклука, така ли?
— Да.
— Можех да докарам цяла бригада.
— Тери предложи услугите си.
— Мога да ти издействам добра цена за ремонта.
— Вече се уговорих с майстор.
— Мога да ти заема парите за ремонта.
— Имам ги, благодаря.
Той се стресна.
— Имаш ги? Откъде… — И спря, преди да е казал нещо грубо. — Доколкото знам, баба ти не с оставила голямо наследство. — Да, по-добре да си беше мълчал.
— Спечелих си ги сама — казах.
— Спечелила си ги от Ерик? — съвсем правилно предположи Алсид. Зелените му очи се наляха с кръв. Имах чувството, че ще ме улови за яката и ще ме раздруса.
— Я се успокой, Алсид Ерво! — срязах го аз. — Изобщо не ти влиза в работата как съм ги спечелила. Доволна съм, че ги имам. А ако благоволиш да успокоиш малко топката, ще ти кажа, че съм ти благодарна за загрижеността и за подадената в труден момент ръка. Само не се дръж с мен като с бавноразвиващ се петокласник.
Алсид продължаваше да ме гледа отвисоко, но думите ми лека-полека проникнаха в съзнанието му.
— Съжалявам. Аз мислех… смятах, че сме достатъчно близки, за да ми се обадиш онази нощ. Мислех си… че може би си имала нужда от помощ.
Очевидно се опитваше да ме размекне.
— Нямам нищо против да помоля за помощ, ако имам нужда. Не съм чак толкова горда — казах. — И се радвам да те видя. — (Тук малко послъгах.) — Но не се дръж така, сякаш не мога да се справям сама, защото мога и го правя.
— Значи вампирите ти платиха за това, че подслони Ерик, докато вещиците пребиваваха в Шривпорт, така ли?
— Да — отвърнах. — Брат ми го предложи, а аз се чувствах много неудобно. Но сега съм благодарна, че разполагам с тези пари. Няма да ми се наложи да вземам назаем, за да ремонтирам къщата.
В този момент се върна Тери Белфльор и се наложи да ги запозная. Тери изобщо не се впечатли от Алсид. Здрависа се вяло с него и отново се залови за работа. Алсид го изгледа подозрително.
— Къде си отседнала? — Алсид реши да не задава въпроси относно белезите на Тери. И слава богу!
— У Джейсън — лаконично отвърнах аз. Спестих му уточнението, че няма да е задълго.
— Колко време ще продължи ремонтът?
— Ето го и човекът, който може да отговори на този въпрос — с облекчение отвърнах аз, защото точно в този момент в двора ми спря пикапът на Рандал Шъртлиф. До него седеше съпругата му, която се явяваше и негов съдружник в работата. Дилия Шъртлиф — по-млада от Рандал, хубава като картинка и корава като скала. Втора съпруга. След развода на Рандал с „номер едно“ — майката на трите му деца, чистила къщата му в продължение на дванайсет години — Дилия вече работела за него и постепенно започнала да върти бизнеса му по-добре от самия него. Тоест, настоящата жена на Рандал заработваше издръжката на бившата. Всички знаеха (не само аз), че Дилия с нетърпение чакаше Мери Хелън да се омъжи отново, а трите момчета на Шъртлиф да завършат училище.
Блокирах мислите на Дилия, твърдо решена да не ги допускам до главата си. Рандал се усмихна до ушите при вида на Алсид, а ентусиазмът му да се заеме с ремонта видимо се покачи, след като разбра, че съм негова приятелка. Семейство Ерво държеше огромен дял в строителния бизнес. Дори се подразних, че Рандал започна да разговаря за ремонта направо с Алсид, вместо с мен. Алсид обаче прие това за нещо нормално.