Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Понякога не е нужно да търсиш психиатър, за да ти разтълкува съня, нали?
На сутринта се събудих за кратко, когато Джейсън тръгваше за работа, и то, защото затръшна вратата след себе си. Позволих си да дремна още един час, но после решително затворих очи, защото не исках Тери да започва без мен. Трябваше да огледам кухнята, за да видя дали има годни за ползване вещи.
Тъй като ми предстоеше мръсна работа, облякох синия работен гащеризон на Джейсън, с който той лежеше под колата си. Огледах гардероба му и намерих едно старо кожено яке. Приготвих си и кутия с найлонови торби за боклук. Запалих двигателя на колата и за пореден път се запитах как, по дяволите, ще се отблагодаря на Тара за тази огромна услуга. Това ме подсети за костюма й, затова се отбих да го прибера от химическо чистене.
За мое облекчение, заварих Тери в стабилно психическо състояние. Разбиваше с чук обгорелите дъски на задната веранда и се усмихваше. Въпреки студеното време той носеше само запасана в джинсите тениска без ръкави, която покриваше почти всички ужасяващи белези по тялото му. Поздравих го, отбелязах нежеланието му да разговаря и отворих входната врата. Веднага се запътих към кухнята, за да огледам още веднъж щетите.
Пожарникарите казаха, че подът не е пострадал. Запристъпвах със свито сърце по напукания линолеум, но след секунда-две възвърнах самообладанието си. Нахлузих чифт ръкавици и се залових да изпразвам всички шкафове и чекмеджета. Някои вещи бяха напълно разтопени или деформирани от топлината. Други, като пластмасовия ми гевгир, изобщо не приличаха на себе си.
Изхвърлих повредените вещи направо през южния кухненски прозорец, встрани от Тери.
С хранителните продукти в шкафовете постъпих по същия начин. Брашно, ориз, захар — всичко това държах в пластмасови кутии „Таперуер“ и макар да изглеждаха добре затворени, просто не исках да използвам съдържанието им. Същото се отнасяше и за консервите; не ми се искаше да рискувам с храна от метални контейнери, престояли на такава висока температура.
За щастие, ежедневните ми керамични съдове и хубавите ми сервизи от порцелан, принадлежали на прапрабаба ми, бяха оцелели, тъй като се намираха в най-отдалечения от пламъците шкаф. Сребърните прибори — също. Приборите за хранене от неръждаема стомана, които използвах ежедневно, не ставаха за нищо. Някои тенджери и тигани спокойно можеха да ми послужат още известно време.
Работих без почивка няколко часа. Трупах негодните неща на купчина под прозореца, а останалите прибирах в Джейсъновите торби за боклук — тях щях да използвам в новата си кухня. Тери също не си поплюваше. Спираше само за да пийне вода, подпрян на задния капак на пикапа си. Температурата на въздуха се покачи до петнайсетина градуса. Може би нямаше да ни се размине още някое и друго застудяване или снежна буря, но вече миришеше на пролет.
Сутринта определено си я биваше. Чувствах, че правя крачка напред към възстановяването на дома си. Присъствието на Тери не ме натоварваше, тъй като той не обичаше да говори. Предпочиташе да гони демоните си с тежка физическа работа. Тери наближаваше шейсет. Космите на гърдите му, които се подаваха над ръба на тениската, сивееха. Някога червеникавата му коса вече бе оредяла и загубила блясъка си. Но той беше силен мъж — въртеше здраво чука и товареше дъските в каросерията на пикапа си без видими признаци на умора.
Белфльор тръгна към общинското сметище, за да разтовари пикапа, а аз се качих в спалнята и си оправих леглото — глупава и безсмислена постъпка, знам. Трябваше да сваля чаршафите и да ги изпера; всъщност трябваше да изпера абсолютно всичко, което можеше да се напъха в пералнята, за да се отърва от ужасната миризма на пушек. Трябваше да измия дори стените и да пребоядисам коридора. Боята в останалата част от къщата изглеждаше сравнително чиста.
Докато си почивах на двора, чух шум от автомобилен двигател. За моя огромна изненада, измежду дърветата покрай алеята се появи пикапът на Алсид. Обзе ме тревога. Нали му бях казала да стои настрана от мен?
Върколакът слезе от колата си и тръгна към мен с намусено изражение на лицето. Аз седях на един от алуминиевите столове в двора, припичах се на слънцето и се чудех кога ли ще се появи строителният предприемач, с когото имах среща. След нощувката на неудобния диван в къщата на Джейсън вече планирах да си намеря друг временен покрив до приключването на ремонта в кухнята. Това можеше да продължи и няколко месеца. Джейсън нямаше да ме изтърпи толкова дълго. Не че щеше да ме изгони — все пак съм му сестра, — просто не исках да подлагам на изпитание братската му любов. Замислих се и установих, че на този свят няма нито един човек, в чийто дом бих искала да живея месеци наред.