Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Значи спокойно можех да не си правя труда да идвам и да прекъсвам заниманията ви — изрече той е гробовен глас. — А мога ли да попитам къде мислиш да прекарат нощта? Смятах да мина през супермаркета, за да ти купя храна.
Бил мразеше да пазарува храна и много държеше да ме уведоми на какво е способен заради мен. (Е, може и да си измисляше, за да ме накара да се почувствам виновна.)
Обмислих възможностите си. Най-безопасният вариант беше къщата на брат ми, макар че у тях никога не знаеш на какво би могъл да се натъкнеш.
— Ще се отбия вкъщи, за да си взема малко козметика от банята, а после отивам у Джейсън — казах. — Благодаря, че ме приюти снощи, Бил. Предполагам, че ти си докарал Чарлз на работа. Предай му, че може да нощува вкъщи. Надявам се, че… ъм… дупката… не е пострадала.
— Кажи му го сама. Той е отвън — изсумтя Бил. Очевидно въображението му бе нарисувало съвършено погрешен сценарий за тази нощ и развоят на събитията изобщо не му харесваше.
Сам се измъчваше от болка (виждах я около тялото му като червено сияние). Реших да проявя милост към него и да изчезна от кабинета му, преди да е загубил контрол над себе си.
— До утре, Сам — казах аз и го целунах по бузата.
Той се опита да се усмихне. Не посмях да му предложа да го изпратя до караваната в присъствието на вампирите. Не исках да наранявам гордостта му. В момента това беше по-важно за него, отколкото състоянието на болния му крак.
Чарлз вече наливаше питиета зад бара. Бил му предложи подслон за втори пореден ден и той веднага прие. Очевидно не му се рискуваше с дупката в опожарената ми къща.
— Трябва да огледаме скривалището ти, Суки. Може да са се появили пукнатини след пожара — сериозно каза той.
Напълно го разбирах. Без да обеля и дума на Бил, влязох в колата на Тара и потеглих към вкъщи. Неприятната миризма на пушек почти не се усещаше, тъй като прозорците бяха стояли отворени през целия ден. Благодарение на аматьорските похвати на подпалвача и професионалните умения на пожарникарите къщата ми съвсем скоро щеше да е годна за обитаване. Вече имах уговорка със строителен предприемач, Рандал Шъртлиф, който обеща да намине утре по обед. Тери Белфльор ме увери, че ще започне разчистването на отломките в кухнята още утре сутрин. Исках да съм до него, за да не изхвърли в боклука нещо ценно. Чувствах се така, сякаш работех на две места.
Внезапно се почувствах ужасно уморена. Ръцете ме боляха. Утре сигурно щях да имам синини. Трябваше да си облека нещо с дълъг ръкав, за да ги скрия. Въоръжена с фенерчето от жабката в колата на Тара, обиколих къщата и напълних една раница с резервни дрехи и козметика. Грабнах и няколкото романа, с които се бях снабдила от рафта за размяна на книги в библиотеката. Това ме подсети за още нещо. Имах ли филми за връщане във видеотеката? Не. Книги за връщане в библиотеката? Да, но първо трябваше да ги проветря, за да не миришат на пушек. Нещо друго за връщане? Слава богу, че успях да оставя костюма на Тара за химическо чистене.
Нямаше смисъл да затварям прозорците, тъй като всеки би могъл да влезе в къщата през изгорялата кухия. Нека се проветрява. На излизане обаче неволно заключих входната врата. Чак на „Хамиштън Роуд“ осъзнах колко глупаво съм постъпила. И за пръв път от доста време насам се усмихнах.
10.
Меланхоличният ми брат се зарадва да ме види. Фактът, че новото му „семейство“ му няма доверие, го ядеше отвътре през целия ден. Дори новата му приятелка, хотшотската пума Кристъл, предпочиташе да не се срещат, докато облакът от съмнения покрай него не се разсее. Джейсън се появил на прага й тази вечер и тя го изпратила да си стяга багажа. Аз пък буквално побеснях, като ми каза, че е ходил до Хотшот. Казах му в прав текст, че над него тегне смъртна опасност и изобщо няма да се чувствам отговорна, ако нещо му се случи. Той отвърна, че аз и бездруго никога не съм се чувствала отговорна за постъпките му, така че не виждал смисъл тепърва да се променям.
Препирните ни продължиха в този дух още известно време.
Накрая той се нацупи и ми обеща да стои настрана от събратята си, а аз отидох да оставя раницата си в спалнята за гости. Там той държеше компютъра си, бейзболните и футболните си купи от гимназията и един много стар сгъваем диван за нуждите на гости, употребили твърде много алкохол и неспособни да шофират до вкъщи. Изобщо не си направих труда да го разпъвам; застлах някакво старо одеяло върху дамаската от изкуствена материя и се завих с друго.
Казах наум молитвата си и започнах да си припомням събитията от деня. Бяха толкова много, че се изморих от усилието да си спомня всичко. Три минути по-късно вече спях дълбоко. Сънувах ръмжащи животни; обикаляха около мен в някаква мъгла, а аз треперех от страх. Чувах писъците на Джейсън в далечината. Опитвах се да го открия и да му помогна, но не можех.