Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Той пое дълбоко въздух и продължи:
— Приятно ни е заедно. Желая те толкова силно, та чак ме боли. Не бих ти го предложил толкова скоро, но точно в момента ти се нуждаеш от покрив. Имам апартамент в Шривпорт. Бих искал да обмислиш предложението ми да се нанесеш при мен.
Ако ме беше треснал с тухла четворка по главата, пак нямаше да се изненадам толкова. Май трябваше по-често да влизам в хорските мозъци, вместо да се опитвам да стоя настрана от тях. Започнах мислено няколко изречения, но ги зарязах всичките. Топлината на силното му тяло ме привличаше като магнит и ми пречеше да мисля.
— Алсид — промълвих аз след дълго мълчание. В далечината се чуваше как Тери блъска с чука по обгорелите дъски на верандата. — Прав си, че те харесвам. Харесвам е даже меко казано. — Нямах сили да го погледна в очите. Вместо това се взирах в косъмчетата по обратната страна на огромните му длани. Ако погледнех още по-надолу, щях да видя мускулестите му бедра и… Добре, обратно към ръцете. — Но моментът ми се струва крайно неподходящ. Мисля, че имаш нужда от още време, за да превъзмогнеш връзката си с Деби. Ти беше обсебен от нея. Може би смяташ, че самото произнасяне на думите „отричам се от теб“ те е избавило от чувствата ти към нея, но аз не съм убедена в това.
— За нашата общност това е ритуал с мощна енергия — твърдо каза Алсид и аз се осмелих да вдигна очи към лицето му.
— Да, не споря — уверих го аз, — видях какво въздействие оказа върху всички присъстващи. Но не вярвам, че след произнасянето на думите всичките ти чувства към Деби са изчезнали като с вълшебна пръчица. Не може да е толкова просто.
— Може. При върколаците може — твърдо каза той.
Обмислих много сериозно следващите си думи.
— Много бих се радвала да допусна в живота си някой, който да ме приеме такава, каквато съм, заедно с проблемите ми. Но не искам да приемам предложението ти просто защото имам нужда от покрив и защото изпитваме взаимно привличане. Когато приключа с ремонта, ще поговорим отново, ако не си променил намерението си.
— Сега най-много се нуждаеш от мен — запротестира той. Думите се изливаха като водопад от устата му. — Ти имаш нужда от мен сега. Аз имам нужда от теб сега. Ние сме родени един за друг. Знаеш го.
— Не. Не го знам. Знам, че точно в този момент имаш доста тревоги на главата си. Загуби момичето си, независимо от обстоятелствата. Според мен ти все още не си осъзнал напълно, че никога повече няма да я видиш.
Той потръпна.
— Застрелях я, Алсид. С пушка.
Лицето му пребледня.
— Ето това имах предвид! Виждала съм те да разкъсваш човешка плът; във вълчи облик, разбира се. Но не съм се плашила от теб. Защото съм на твоя страна. Но ти си обичал Деби. Започнем ли връзка, неминуемо ще дойде момент, в който ще си кажеш: „Ето това е убийцата на Деби“.
Алсид отвори уста, за да ме обори, но аз вдигнах красноречиво ръка и го спрях.
— Плюс това баща ти е в предизборна надпревара. Той иска да спечели. Вероятно за него ще е по-добре, ако синът му има стабилна връзка. Не знам. Но аз не искам да имам нищо общо с върколашката политика. Подразних се, че се опита да ме използваш, докато бяхме на погребението. Трябваше да ме оставиш сама да реша дали искам, или не.
— Исках да започнем да се показваме заедно на обществени места — заоправдава се той. — Не съм имал зла умисъл.
— Бих оценила желанието ти, ако имах представа за него — отсякох аз. Изпитах облекчение при вида на поредния автомобил, който се задаваше по алеята. Анди Белфльор излезе от кабината на форда и се загледа в братовчед си, който неуморно съсипваше кухнята ми. За пръв път от месеци насам се радвах да видя Анди.
Запознах го с Алсид, разбира се, и двамата старателно се измериха с погледи. Харесвам мъжете по принцип, някои от тях — особено много, но когато ги видя да се обикалят един друг и да си душат задниците — извинете, да се здрависват, — направо ми идва да си затворя очите. Алсид беше по-висок с поне десет сантиметра от Анди, но полицаят все още изглеждаше като буца мускули, благодарение на тренировките по борба в колежа. Нямаха разлика във възрастта. Бих сложила пари на битка помежду им (но не по пълнолуние, разбира се).