Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Сепнах се и го погледнах в очите. Излъчваха печал. Внезапно ми стана ясно какво точно го боли и се изчервих. Но продължих да го прегръщам. Исках още малко да се насладя на усещането за близост с някого — не, не с някого, а със Сам. И след като не се отдръпнах, той бавно се наведе и долепи устни до моите. Не се възпротивих и той започна да ме целува. Горещината на силния му език изпълни цялата ми уста.
Размазах се от удоволствие. По време на разговора ми със семейство Мариот се чувствах като в криминален роман. Сега определено се чувствах като героиня от романтичен сериал. Целувките му станаха още по-настоятелни. Устните му се плъзнаха надолу по шията ми, към уязвимото и чувствително място точно в основата й, а зъбите му нежно ухапаха горещата ми кожа.
Изстенах от удоволствие. Просто не можех да се сдържам повече. Ако имаше начин да се телепортираме на по-усамотено кътче, бих го направила на мига. Някъде в дълбините на съзнанието ми проблесна усещането, че не е много редно да изпитвам подобна страст на работното си място, и то в кабинета на шефа си. Но поредната целувка заличи всичките ми притеснения. Между мен и Сам винаги е съществувала искрица взаимно желание и тази тлееща жар внезапно се бе разгоряла.
Положих огромно усилие да извикам разума си на помощ. Какво беше това? Инстинкт за оцеляване от негова страна? Ами кракът му? Имаше ли наистина нужда от копчетата на ризата си?
— Ти не заслужаваш подобна обстановка — изстена той и се отдръпна. Посегна към патериците си, но после отново ме взе в обятията си и ме целуна. — Суки, смятам да…
— Какво смяташ да правиш? — обади се леден глас откъм вратата.
Аз изпаднах в ступор от шока, а Сам побесня и се хвърли към натрапника, без да се съобразява с болния си крак.
Сърцето ми се разтупка като на уплашен заек и аз положих ръка върху гърдите си, сякаш за да му попреча да изхвръкне. Сам повали Бил на пода и замахна с юмрук, но Бил използва превъзходството си откъм тегло и сила и претърколи Сам под себе си. Очите му хвърляха искри, а резците му стърчаха.
— Спрете! — изсъсках аз. Не посмях да извикам, защото не исках да плаша клиентите. С един скок се озовах до тях, улових с две ръце гладката тъмна коса на Бил и задърпах главата му назад. Бесният вампир се протегна към мен, улови ме за китките и започна да ги усуква. Задавих се от болка. Всеки момент костите и на двете ми ръце щяха да се пропукат, но Сам навреме успя да стовари юмрук в челюстта на Бил. Вампирите са по-силни от всички останали свръхсъщества, но ударът на Сам явно си го биваше, защото успя да отхвърли кръвопиеца встрани. Бил най-после дойде на себе си, пусна ръцете ми, изправи се и бавно се обърна към мен.
Силната болка напълни очите ми със сълзи и аз ги отворих широко, твърдо решена да не плача. Отстрани със сигурност съм изглеждала като човек, който упорито се мъчи да не заплаче. Протегнах ръце напред и се запитах кога ли ще спре да боли.
— Понеже нямаш кола, реших да те взема от работа — каза Бил, докато внимателно опипваше зачервените ми китки. — Кълна се, че просто исках да направя нещо добро за теб, а не да те шпионирам. Никога не съм имал намерение да ти навредя, заклевам се.
Извинението си го биваше и слава богу, че той проговори пръв. Аз се измъчвах не само от болка, но и от срам. Естествено, Бил нямаше как да знае, че Тара ми е заела колата си. Трябваше да му оставя бележка или съобщение на телефонния секретар, но просто не се сетих.
Само че точно в този момент ме вълнуваше нещо друго.
— Сам, как е кракът ти? — Коленичих до него и му подадох ръка. Знаех много добре, че за нищо на света не би приел помощ от Бил. Поех почти цялата му тежест върху себе си и в крайна сметка успях да го изправя на крака. Сигурно го болеше ужасно.
Обзе го нов пристъп на гняв и той отвори уста срещу Бил.
— Влизаш в кабинета ми, без да чукаш. Никой не те е канил. Нали не очакваш извинение, че ти се нахвърлих? — За пръв път виждах Сам толкова ядосан. Срамуваше се, че не успя да ме „защити“, че Бил съумя да го събори на пода и да ме нарани. И накрая, но не на последно място, Сам все още се мъчеше да овладее бушуващите си хормони.
— О, не, не очаквам това. — Температурата в тона на Бил се понижи значително. Имах чувството, че от тавана всеки момент ще се спуснат ледени висулки.
Копнеех да съм на хиляди мили оттам. Исках просто да изляза навън, да се кача в собствената си кола и да се прибера в собствения си дом. Но не можех, разбира се. Казах на Бил, че известно време ще ползвам колата на Тара.