Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Обърна се към двамата студенти със същия въпрос. Те кимнаха.
— Не съм много по-зле отпреди — добави Тод.
Форман погледна към таблото с копчетата, а после към дисплея над вратата. Мигаше между Б3 и Б4.
— Някой да има мобилен телефон? — попита той и огледа всички по ред.
— Никога не съм имал — отвърна Дейв.
— Аз имам — каза Тод. — Но е горе. Разбит на поне сто парчета.
Форман се обърна към Марти. Възрастният мъж поклати глава, после заби поглед в пода и мускулите на лицето му се стегнаха.
Сенаторът извади своя телефон.
— По-рано не успя да набере, така че… — Погледна към екрана и с изненада установи, че работи. Но малък знак в горния десен край му показваше, че на практика няма сигнал.
Набра 911. Нищо. След това, без много добре да осъзнава какво прави, натисна копчето за бързо избиране на първия номер от телефонния си указател. Дълго чуваше в слушалката само тишина, след това пукане и накрая бръмчене. Отпусна телефона надолу, взря се в пода и въздъхна дълбоко.
— Кайл? Кайл, ти ли си?
— Санди! — извика Кайл и вдигна телефона. Видя, че на екрана е изписано „свързан“ и таймерът отброява секундите — 00,02, 00,03. След това телефонът угасна. Нямаше светлина, нямаше сигнал, нямаше звук — нямаше и ток.
49.
От всички технологични чудеса на КАРПА, с които „Е-форс“ разполагаше, „Биг Мак“ беше може би най-удивителното. Представляваше огромен летателен апарат, изглеждаше като правнук на неуловимия за радарите бомбардировач Б2. В средата му се намираше гигантски диск, който наричаха уникрило. Над и под него имаше издатини, които му придаваха характерната форма на хамбургер. В горната издатина бяха кабината и оперативните помещения, а долната беше товарно отделение. „Биг Мак“ работеше на същия реактивен принцип като „Горила“, издигаше се и се приземяваше вертикално и можеше да лети с хиперзвукова скорост.
Стефани Джейкъбс пилотира самолета от Първа база до Лос Анджелис и кацна перфектно пред Калифорнийския конферентен център. Беше забравила за провалите по време на симулациите. С Пийт Шерингъм точно разкопчаваха коланите си, когато Марк се обади по звуковата уредба.
— Имахме малък проблем с полицията — започна той. — Новината за пристигането ви не се бе придвижила по веригата. Но вече всичко е наред. Джош разговаря с началника им на място и сега идва при вас, за да прецените ситуацията и да изработите план.
— Какви са последните новини от Маи? — попита Стефани.
— На път е. Трябва да е при вас след пет минути.
Десет минути по-късно Стефани, Пийт, Маи и Джош се бяха събрали в едно от оперативните помещения на „Биг Мак“. На големия екран, заемащ цяла стена, виждаха компютърния център в Първа база. На преден план беше Марк, а Том седеше до него в моторизираната си инвалидна количка. Зад тях бяха холографските екрани и виртуалните клавиатури на работните станции, зад които стояха оператори.
— Здрасти, Маи. Оценяваме, че… — започна Марк.
Тя вдигна ръка.
— Моля те, да не говорим за това. Докъде сме?
— Спасителните екипи се задействаха. Както сигурно вече сте разбрали, имаше стрелец.
— Стрелец ли? — Маи не беше чула за това.
— Очевидно е свързан с взривовете, може той да е поставил устройствата. Както и да е, поне засега опасността е неутрализирана. Но тя забави операцията. Някои от спасителните екипи претърпяха загуби, но повечето са вече в сградата. Хората от „Бърза помощ“ изнасят ранените.
През прозорците на „Биг Мак“ виждаха как лекарите и сестрите дават първа помощ на жертвите. В единия край на площада бяха наредени трупове в найлонови чували.
— Да, виждаме — каза Пийт и се обърна пак към екрана. — Какво е състоянието на сградата?
Том вдигна поглед към устройството, прикрепено към инвалидната му количка, беше лаптоп, тънък колкото карта за игра, с холографски екран над него.
— Има и тежки, и по-леки поражения — започна той. — Основната конструкция е добре. Няма нищо общо с кулите близнаци, но положението на главното фоайе и „Зала А“, които понесоха най-силните удари, е изключително опасно. Зидарията и гредите се къртят през цялото време и цели парчета от тавана могат да се сринат… заедно с трите етажа над тях.
— В какво състояние са горните етажи?
— В не много добро — отвърна Том. — Има големи поражения върху структурата. Точно над „Зала А“, на първия етаж се намира ресторантът. Или поне се намираше. Доста е пострадал. Източната част на първото надземно ниво и рецепцията му са далеч от втория взрив, но са пострадали от първия, чийто епицентър е рецепцията на приземния етаж. В източната част на първия етаж има бар. Доста е разбит. За щастие там не е имало много хора по време на експлозиите. На второто ниво има конферентни зали и помещения за срещи. Всички прозорци са счупени, включително и голямата стъклена витрина на фасадата. Сериозно са пострадали основните носещи греди, но би трябвало да издържат. Там е имало само четирима души. Все още са живи, но нямаме представа какво е състоянието им.