Елитът

Италианките бяха изваяни като статуи — високи, златокожи и съвършено красиви. А отгоре на всичко до една бяха безкрайно добронамерени. Имах чувството, че носят по частица слънце в душите си и осветяват с него всичко около себе си.

Италианската монархия беше още по-млада и от илейската. Според материалите, които бях прочела, от десетилетия опитите ни да установим приятелски отношения с италианците бяха несполучливи, а това беше първата проява на интерес от тяхна страна. Приемът се явяваше началната стъпка към сближаването ни с едно укрепващо позициите си правителство. Мисълта ме плашеше, докато представителките му не прекрачиха прага ни, стопявайки тревогите ми със сърдечността си. Целунаха ни по двете бузи с топъл поздрав.

— Salve!

С най-искрено удоволствие отвърнах на ентусиазма им. Обърках някои от заучените фрази на италиански, но гостите откликнаха с приятелски смях на грешките ми и дори ми помогнаха да ги поправя. Докато си отправяхме комплименти една на друга за прическите и тоалетите, останах впечатлена от познанията им по английски език. Явно бяхме направили добро първо впечатление що се отнасяше до външния ни вид, а това значително ми помогна да се отпусна.

В крайна сметка прекарах по-голямата част от събитието в компанията на Орабела и Ноеми — две от братовчедките на принцесата.

— Превъзходен вкус! — възкликна Орабела, вдигайки чашата си с вино.

— Радваме се, че ти допада — отвърнах аз с опасението, че вероятно им звучах леко стеснително. Италианките говореха на доста висок глас.

— Пийни си и ти! — настоя тя. Не бях близвала алкохол от партито по случай Хелоуин, а и бездруго не му бях особена почитателка. Но тъй като не исках да я обидя, приех чашата, която ми подаде, и отпих глътка.

Наистина беше невероятно. Шампанското ми се струваше прекалено газирано, но в червеното вино се усещаха няколко аромата, завладяващи небцето един след друг.

— Ммммм — възхитих се аз.

— И така — подхвана Ноеми, привличайки вниманието ми. — Този ваш Максън е изключително чаровен. Как да си подсигуря местенце в Избора?

— След цял куп канцеларска работа — пошегувах се аз.

— Това ли било? Къде ми е химикалката?

Орабела се намеси в разговора ни.

— И аз нямам нищо против да попълня някой и друг документ. С огромна радост бих отвела Максън у дома.

Аз се засмях.

— Повярвай ми, тук положението е леко бедствено.

— Просто виното ти е малко — настоя Ноеми.

— Абсолютно! — подкрепи я Орабела и двете привикаха един от келнерите, за да допълни чашата ми.

— Посещавала ли си Италия? — попита ме Ноеми.

Аз поклатих глава.

— Преди Избора дори не бях напускала окръга си.

— На всяка цена трябва да дойдеш! — заяви пламенно Орабела. — По всяко време си добре дошла в дома ми.

— Ама че си егоистка! — оплака се Ноеми. — Ще отседне у нас и точка.