Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Уекслър се върна при Емили, обърна отворената книга към нея и протегна ръка.
Емили взе книгата. Беше отворена на цветна фотография на огромна модерна сграда, кръгла, с драматичен наклон на покрива, който се спускаше към морето на края на оживен египетски метрополис.
- Доктор Уес - оповести Уекслър, - позволете ми да ви запозная с наследството на Птолемей: Александрийската библиотека. Новата Александрийска библиотека, открита от египетското правителство през две хиляди и втора година. Залагам пет към едно, че в последното ви съобщение става въпрос точно за нея.
Великолепната сграда се взираше в Емили от отворената книга, а модерните й линии и впечатляващи контури се отразяваха в очите й. Между новата библиотека и античната й предшественичка не съществуваше пряка връзка, но тази сграда бе построена в традицията на оригиналния проект - грандиозен паметник на царственото й египетско минало, ознаменувало брега на Александрия със сграда, която не приличаше на никоя друга по света.
Докато попиваше образа, Емили почувства, че това е сграда, която се налага да види на живо.
ГЛАВА 47
Чикаго - 14.00 ч. централно стандартно време (20.00 ч. по Гринуич)
Майкъл Торънс седеше на пейка в четириъгълника от зелена площ пред апартамента си, облечен в дебело кожено яке, което го предпазваше от хладния въздух на сивия есенен ден, когато телефонът му иззвъня. На екрана се изписа името на Емили редом до снимчица, която бе щракнал по време на един къмпинг преди две години, когато току- що се бе събудила с коса, която можеше да обича само един годеник. Сегашният му стаж в Чикаго означаваше, че прекарват много време разделени, и проблясването на умаления й образ на екрана направи разстоянието леко по-поносимо. Макар през последните двайсет и четири часа това разстояние да се бе увеличило значително.
- Емили - каза радостно той, притиснал телефона до ухото си, - очаквах да ми се обадиш много по-късно.
- Здравей, скъпи. Прекъсвам ли те?
- Не. Тъкмо обядвам на спокойствие.
Майкъл направи пауза. Знаеше, че следващите му думи ще ударят право в сантименталната струна на Емили.
- Честит Ден на благодарността, скъпа.
- Все още е Денят на благодарността - пошегува се тя, - точно както когато ти се обадих преди няколко часа.
В гласа й се усещаше топлина.
- Какво, един мъж не може ли да поздрави любимата си два пъти? Завръщането ти в прародината те превръща в минималистка, Ем. Скоро ще ми кажеш, че „Обичам те“, което очаквам да чуя високо и ясно в деня на сватбата ни, трябва да стигне за целия ни брачен живот.
- Мислех, че се подразбира - отговори Емили. - Имам предвид, и двамата сме заети. Нямаме време за губене с излишни повторения.
Засмя се в телефона и внезапно осъзна колко са далеч един от друг, кой ден е и какво означава това и с нова пламенност си пожела да не се бяха съгласявали Майкъл да остане в Америка.
- Честит Ден на благодарността и на теб, Майки. Съжалявам, че ме няма, но ще ти се реванширам.
- Да, ще се погрижа да ми се реваншираш - отвърна закачливо Майкъл.
- Но в момента - продължи Емили - има нещо, което можеш да направиш за мен.
- Очакваш да се оставя да ме комавдориш от другия край на света?
- Не те комацдоря - възрази тя и се престори на невинна. - Просто ти предлагам.
Той се засмя.
- Какво ти трябва?
През следващите няколко минути Емили го осведоми за събитията в Оксфорд. Майкъл слушаше изумен описанията на разрушени сгради, старинни църкви, думи, надраскани в дърво, и най- накрая за новия шедьовър на египетското правителство, шедьовър, събудил възхищението на историци и учени.
- Новата Александрийска библиотека? Емили, това е една от най-удивителните сгради, издигнати през последните трийсет години. Мечтата на всеки архитект.
- Вие, архитектите, мислите само в една посока! - отсече игриво Емили. От експлозиите, разрушенията, проникването на сцената на престъпление и останалите подробности, които толкова я въодушевяваха, вниманието на Майкъл бе привлечено от споменаването не на друго, а на архитектурата.
- Не се тревожи, Ем - отговори Майкъл. - Подобаващо съм впечатлен от детективската ти работа и гениалния ти ум. Но тази сграда... тя е самото архитектурно съвършенство.
- Не би ли искал да ти дам описание от първа ръка? - попита тя.
- Там ли ще ходиш? - попита Майкъл и внезапно осъзна, че Емили не просто е споменала за сградата, а планира втори етап на импровизираното си пътуване. - Ще заминаваш за Египет?
- Ако ми помогнеш да го уредя, да. Не мога да намеря такава улика и да не я проследя, нали така?