Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изчезналата Библиотека
Изчезналата Библиотека - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изчезналата Библиотека

Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:

В престижен колеж е извършено жестоко убийство. Както изглежда – професионално. Емили Уес, специалист по история на религиите, получава завета на убития и се отправя на мисия: да разбули една от най-големите загадки в историята – местонахождението на великата Александрийска библиотека, един от най-прочутите центрове на знанието в древния свят. Но историческият план е само едната страна на събитията. След броени дни Емили се оказва замесена в световен заговор с невероятен мащаб, водещ чак до подстъпите към Белия дом. Безскрупулните му ръководители имат две цели: да се сдобият с невиждана досега власт и да присвоят огромните ресурси на библиотеката. За да ги постигнат обаче, трябва да минат през трупа на Емили Уес.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 140
Перейти на страницу:

Жената на Уекслър стана от мястото си и сърдечно прегърна Емили.

- Не му обръщай внимание - усмихна се тя. - Казвай ми Елизабет. Много се радвам да се запознаем след всички тези години.

Емили отвърна на усмивката й, а Елизабет Уекслър продължи:

- Питър често те споменава, днес повече от всякога. Говореше като жена, която добре познава енергичността на съпруга си

- Моля те, Емили, чувствай се като у дома си. Ще отида да нагледам печката, докато вие двамата се настаните.

Тя се отправи към вратата, а Уекслър зае мястото на домакинята вече с питиета в ръка.

- Заповядайте, госпожице Уес. И седнете.

Емили прие чашата и се подчини. Докато сядаше, забеляза, че мебелите в дома на професора са в много по-добър стил и състояние от тези в кабинета му. Усещането му как трябва да изглежда един учен означаваше заучен вид на раздърпан и разсеян учен. У дома обаче можеше да се откаже от тези преструвки.

- Откакто се обади, не мога да мисля за нищо друго - каза Уекслър, все още прав, и закрачи из стаята. Отиде до масичка за кафе и вдигна изтъркана книга. - Докато чаках, се опитвах да се разсея, като си опресня знанията за Александрия и библиотеката, но е трудно да запазя съсредоточен такъв стар ум като моя.

Остави книгата и седна срещу Емили. После я погледна с очакване.

Тя мълчаливо извади телефона от якето си, превключи на екран и го подаде на професора. Уекслър впи напрегнат поглед в изображението.

- Удивително. Невероятно!

Пръстите на Емили стиснаха по -здраво чашата.

- Слушай, ако ми кажеш, че вече си разбрал какво означава...

Гласът й прозвуча полушеговито-полупредизвикателно. Откакто откри съобщението, не бе спряла да мисли за него. Уекслър го бе видял преди не повече от двайсет секунди.

- Мили боже, не - побърза да я успокои професорът. - Идея нямам какво означава. Още не. Но е просто невероятно, че е било там, не мислиш ли? Че го намери! Как сред всичките хитрувания и уловки наистина е имало нещо.

Погледна към нея, вдигна чашата си с драматичен жест и отпи голяма тържествена глътка, последвана от рязко поемане на дъх, когато уискито опари гърлото му. После се отпусна обратно на стола си и остави въодушевлението на мига да се превърне във фокусирано внимание.

- Имаш ли... имаш ли някакви идеи какво може да означава? - попита той.

- На този етап само няколко наблюдения.

Емили се поизправи на мястото си в аналитична поза.

- Първото, което ми направи впечатление, е, че съобщението беше във вид на дърво, а не на камък или боя. И е било надраскано, а не гравирано. Наскоро.

Последните думи имаха особено значение и за двамата. Символ, нарисуван неотдавна, беше интересна добавка към идеята да се прикрие нещо много старо.

- Значи става въпрос за ново съобщение, а не за историческа резба - отбеляза Уекслър. Очите му останаха приковани в екранчето на блекбърито.

- Така ми се струва. Драскотините изглеждат пресни Посланието не е избледняло дотам, че почти да се слее с полираната повърхност, както другите резби. Още повече думите сякаш бяха надраскани на дървото с... не знам... някаква пръчка, нещо с груб метален връх. Все едно са надраскани набързо, с какъвто инструмент е имало подръка.

Емили замлъкна, за да даде възможност на Уекслър да обработи наблюденията й. Но това не беше последното странно обстоятелство, свързано с откритието й.

- Второто нещо, което ми се наби в очи - продължи тя, - е езикът. Съобщението е на английски, докато почти всички други надписи в църквата са на латински.

- Това ми направи впечатление и на мен - съгласи се Уекслър, все така загледан в снимката.

- И двата факта подсказват, че посланието е скорошно - бих казала, съвсем скорошно. Тези драскотини може да са били направени вчера или миналата седмица. Със сигурност не са част от древна поредица от нишки към загадката.

- Това означава, че не е възможно да ги е направил самият Холмстравд - отбеляза Уекслър. - Поне не физически - освен ако не е можел да изчезне от колежа ти и да се телепортира от другата страна на океана за толкова кратко време. Не ми се струва много вероятно. Вероятно някой му е помогнал.

Емили се замисли какво означават думите на Уекслър. Несъмнено имаше улики, оставени така, че да ги открие, и несъмнено зад тях стоеше Арно. Но не е действал сам.

- Значи преди смъртта на Холмстравд някой му е помогнал да остави съобщението. Нещо ново, оставено там поради някаква причина.

За един дълъг миг Уекслър остана замислен над думите на Емили. Когато проговори, сякаш продължи собствените й мисли:

- Поради някаква причина и за един човек.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)