Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Нищо чудно, че Майкъл я обожаваше.
Всяко число, което Емили четеше във връзка със сградата, бе умопомрачително. Централният диск бе с диаметър 160 метра. Главната читалня заемаше над 70 000 квадратни метра. Построяването на библиотеката е струвало 220 милиона долара. На лавиците й имаше място за над 8 милиона книги.
Съвременна Александрия строеше, и то със замах. „Не много по-различно - помисли си Емили - от древна Александрия.“
Голямата разлика между новото и старото се коренеше в обществото, заобикалящо двете библиотеки. В античния град библиотеката се е ползвала с благоразположението на царете и обществото е правело онова, което се очаквало от обществата в античния свят: следвало примера на царя си. Птолемей е използвал библиотеката, за да направи империята велика, и народът му жадно следвал неговия пример. Дали го е правил, защото е обичал царя си и е ценял библиотеката му, или понеже е нямал друг избор, освен да го следва или да умре, в крайна сметка не беше от значение. Библиотеката се е ползвала с подкрепата на цялата нация.
Съвременен Египет обаче не прилича на царството на Птолемей Сотер и зашеметяващата цена на новата Библиотека Александрина не е единственият повод, превърнал изграждането й в тема на разгорещен дебат на улично и правителствено ниво. Също толкова важен е въпросът каква точно функция се очаква да изпълнява, като се има предвид, че огромната част от населението на Египет е неграмотно, а Александрия от столетия вече не е център на знанието. Тогавашният президент, който управляваше от години, може и да е дал на проекта цялата си подкрепа, защото виждаше появата на библиотеката като средство да възроди древната репутация, но президентът не е цар - факт, подчертан от бунта, който по-късно свали от власт правителството. Птолемеите заповядвали, а хората се подчинявали, съвременният режим обаче трябваше да се изправи пред демократични избори и карикатури в световните медии. Всичко се бе променило. Днешният свят е лесновъзбудим, манипулативен и несигурен.
Мислите на Емили се върнаха към новините, които прегледа, докато пътуваше към „Хийтроу“ Не можеше да повярва на прочетеното на малкия екран на блекбърито: беше напуснала страната преди по-малко от четирийсет и осем часа, а столицата вече бе залята от убийства, очевидно извършени от активисти от Близкия изток, при това, изглежда, защото президентът е предизвикал гнева им чрез двойни сделки. „Чудя се дали ще имам страна, в която да се върна“ - помисли си Емили. Не всеки ден се случваше думите „политически преврат“ и „президентско предателство“ да се свържат с новини от Съединените щати, но това бяха две от по-умерените заглавия, които прочете в колата.
Нямаше да си позволи да се разсейва. За момента скандалът във Вашингтон беше само пример за несигурния характер на световната политика - същата, която бе превърнала довършването на новата библиотека в такова предизвикателство. В крайна сметка обаче я бяха построили и през 2002 година светът отново приюти Александрийската библиотека с новото й лице и имидж.
От другата страна на прозореца Ламаншът се смени с брегова ивица. Докато Емили четеше, вече бяха стигнали до Франция. Не за първи път този ден Емили се зачуди как точно се озова в средата на нещо толкова... огромно. Не е за вярване, че само преди две вечери напрягаше мускули и се съсредоточаваше в обичайния си урок по крав мага, а вчера сутринта изнесе обичайната си лекция в поддържан провинциален колеж в Минесота. Сега седеше в първа класа на „Търкиш Еърлайнс“ и летеше към Египет, следвайки съвета на думи, които откри надраскани на преградата на една църква в Англия, докато политическият свят в родината й сякаш всеки момент щеше да се взриви.
Набъбващото неприятно чувство, свито в стомаха й, нарасна, при това не само от глад. Ако всичко беше единствено гонене на вятъра и не я отведеше доникъде, така да бъде. Поне щеше да види Александрия. Но ако беше нещо повече - а тя бе сигурна, че е така, - тогава малката й задача действително можеше да се увенчае с успех. А ако се увенчаеше с успех, тогава Емили щеше да разполага с информацията, донесла на Арно Холмстранд три куршума в гърдите.
Емили затвори очи. От брега на Египет все още я деляха седем часа. В този миг й се искаше да бяха повече. Много повече.
ГЛАВА 51
Вашингтон, окръг Колумбия -17.45 ч. източно стандартно време (22.45 ч. по Гринуич)
Групата, събрана по инициатива на секретаря по отбраната, за да обсъди засилващата се криза в администрацията, отново се срещна в тихата зала в Пентагона. Аштън Дейвис пак събра малкия екип, за който знаеше, че скоро ще се окаже натоварен с една от най-монументалните задачи в американската история: насилственото отстраняване от длъжност на президента на Съединените щати.