Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Линията се свърза и в ухото му прозвучаха две позвънявания. След миг някой вдигна.
- Тук съм.
- Къде по-точно? - попита Секретарят.
- Точно пред местопрестъплението - отговори Джейсън. - Вече се стъмни, но местната полиция помоли всички ни да се отдръпнем, докато инсталират осветление над руините. Няма да се бавим дълго. След няколко минути пак ще влезем в църквата. Списъкът от Лондон е точен и ни инструктираха да търсим няколко тъмни петна на сканираните образи - няколко места, на които няма пълно покритие. Може да има нещо там.
- Не - отвърна Секретарят с равен глас.
Както очакваше, от другия край на линията нямаше нито въпроси, нито спор. Само тишина в очакване на обяснение и инструкции. Най-близкият му помощник, единственият Приятел, на когото безусловно се доверяваше въпреки младостта му, беше добре обучен. На него можеше да се разчита.
- Обстоятелствата се промениха - продължи той. - В църквата няма нищо. Тя е единствено заблуда, предназначена да ни отклони от вярната посока.
От другата страна на Атлантическия океан челюстта на Джейсън се стегна. Не каза нищо, но почувства да го обзема гняв. Не обичаше да го мамят.
Секретарят предположи, че събеседникът му се разгневява.
- Не се тревожи, Приятелю. В крайна сметка разбрахме, че е измама. Както винаги.
- Какъв е следващият ни ход? - попита Джейсън. Единственият начин да се пребори с раздразнението си, беше да си постави друга цел, друг обект, и да го покори.
- Да се превърнем в ловци, вместо в копачи - отвърна Секретарят и се изправи зад бюрото си. - Ще изпратя на телефона ти файл със снимка. Тази жена, доктор Емили Уес, е там, в Оксфорд. Сега тя е твоят приоритет. Има блекбъри с регистриран номер. Екипът ти би трябвало да може да го използва, за да разбере къде е.
Докато Секретарят говореше, Джейсън почувства как телефонът му вибрира, показвайки, че е дошло ново съобщение.
- Изчакайте - каза той и свали телефона до нивото на очите си. На малкия екран се бе появило съобщение с данните на Уес. Той бързо го огледа и сложи телефона до ухото си. -Получих го.
- Сега тази жена е най-важният ти приоритет.
- По какъв начин е замесена? - попита Джейсън. - Колко знае?
- Все още не сме наясно - известно е само, че е замесена и при това е в самия център на не щата.
Секретарят направи пауза. Не би признал толкова очевидна слабост пред никого другиго, но на Джейсън доверяваше всичките си мисли.
- Вече беше в списъка ни, но досега с нищо не е привличала вниманието ни. Доколкото притежаваме сведения, била е един от маловажните познати на Пазителя. Но е отлетяла за Англия веднага след отстраняването му, с билет, който й е купил той.
Проверката, извършена от хората на Секретаря в Ню Йорк, вече разкриваше връзки със събитията от миналия ден.
- Замесена е. Сигурен съм - продължи той и направи пауза. - Сега сме в къщата й, проверяваме какво може да е скрила. Намери я и не я изпускай от поглед. Не искам да я елиминираш, преди да сме разбрали как точно е замесена. Докладвай за всичко видяно.
Секретарят прекъсна връзката, а Джейсън се обърна към партньора си:
- Получихме нови инструкции. Вземи това.
Подаде му мобилния си телефон, на екрана на който все още стояха данните на Емили
Уес.
- Проследи телефона й и ни отведи до нея.
- Дай ми зона - отговори другият Приятел. - Откъде да започнем търсенето?
- Тук е. Емили Уес е в Оксфорд.
ГЛАВА 46
Оксфорд - 18.00 ч. по Гринуич
Емили се бе обадила на професор Уекслър, докато излизаше от Университетския колеж и пътуваше през града с максимална бързина. След като узна за откритието й, в гласа му прозвуча въодушевление, силно също като нейното. Когато пристигна, Уекслър отвори вратата със замах.
- Влизай, влизай.
Емили влезе във викторианската къща и прегърна домакина си. Благоприличието отстъпи на заден план пред новопоявилата се у нея енергия.
- Събувай се - нареди Уекслър. - Мадам няма да допусне да вдпаш подовете й
Въпреки цялата значимост на откритията от днешния ден, някои правила на учтивостта трябваше да се спазват.
Емили се подчини, изрита мокасините от краката си и последва Уекслър по чорапи в елегантно обзаведената му дневна.
Уекслър изглеждаше по детски въодушевен. Изпълни полупоклон към жената, седнала царствено на дивана.
- Емили Уес, това е прекрасната ми съпруга, госпожа професор Уекслър.