Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
СТЪКЛО
ПЯСЪК
СВЕТЛИНА
Името на египетския цар, естествено, й бе познато, но останалите думи не й говореха почти нищо. Като се изключеше радостта от откритието, съдържанието на посланието беше по-озадачаващо дори от предишните.
Пътят напред обаче беше ясен. Беше стигнала дотук благодарение на проницателността на други хора и осъзнаваше, че отново ще се нуждае от помощта им, за да разбере каква трябва да е следващата й стъпка. Необходима й беше помощ.
Извади блекбърито си от джоба на любимото си яке „Салваторе Ферагамо" и натисна сребрист бутон, за да включи камерата. Под ритъма на щракания, потвърждаващи действията, тя направи три снимки на надрасканата част, за да е сигурна, че поне на едната ще се вижда ясно. Беше взела решение. С Уекслър се бяха разбрали да се видят чак на вечеря, но Емили бе наясно, че откритието й е прекалено важно, за да чака. Прибра телефона, излезе от църквата и се отправи към дома на професора.
ГЛАВА 45
Ню Йорк - 12.30 ч. източно стандартно време (17.30 ч. по Гринуич)
Усещането за яснота, за прозрение, което Секретарят бе изпитал преди два часа, сега се бе превърнало в контролирана, фокусирана решителност. Той застави раменете си да се отпуснат, докато телефонната линия щракаше при преминаването си през различни международни връзки, преди най-накрая да стигне до ясния двоен звън на британската телефонна мрежа.
Преди малко повече от час хората му в Минесота бяха потвърдили новото му тълкуване на загадъчната цел на Пазителя. Съветът бе измамен, а Обществото бе получило възможност да привлече тайно в редиците си друг член. Хората на Секретаря бяха изпратени да ровят сред отломките, докато Пазителят привличаше към каузата си нов помощник. Задачата, с която бе изпратил най-довере-ните си хора в Англия, не бе нищо друго освен гонене на вятъра -Секретарят се убеждаваше все по-силно в това с всяка изминала минута. Заблуда. Арно Холмстрацд му се подиграваше дори от гроба.
Сега Секретарят знаеше кой е новият участник. Това, че доктор Емили Уес е отишла в Англия и е там по същото време като неговите хора, потвърждаваше мнението му. Така положението коренно се изменяше. Фактите бяха различни, поне като тълкуване. Вече беше съвсем сигурен, че експлозията в Оксфорд е уловка, предназначена да скрие нещо от Съвета. Във всеки случай в онази църква нямаше нищо.
Уловката на Пазителя беше умела, но бе допуснал грешки. Откъсването на няколко страници от книга, която можеше да се намери лесно, говореше колко е бил наясно, че Съветът спокойно може да възстанови липсващите страници. Дори не се наложи да прибягват до скъпия, бавен, но като цяло с точни резултати процес на химична обработка на овъглените останки, за да разберат какво е искал да скрие Арно Холмстранд. Джейсън просто беше влязъл в книжарница и бе купил екземпляр от книгата. Холмстранд беше достатъчно целенасочен да се погрижи да не използва за измамата си рядко издание. Не, беше улеснил набавянето на копие. Страниците, които бе откъснал от своя екземпляр, блестяха в техния в цялата си слава -и значението им беше повече от ясно. Университетската църква „Света Богородица" в Оксфорд. Една от забележителностите на града.
А после, веднага след като откри обекта, който врагът му знаеше, че ще намери, Секретарят бе разбрал, че този обект е унищожен. Експлозия едва няколко минути след елиминирането на Пазителя. Връзката беше очевидна и макар мащабът на заблудата да го изненада, желанието на Пазителя да ги подразни, като ги отведе до истинско съкровище само за да им го изтръгне от ръцете и да ги накара да гледат как им се изплъзва, не го учуди ни най-малко. Холмстранд и преди им се бе подигравал по този отмъстителен начин.
Следващите стъпки бяха автоматични и сега Секретарят осъзна, че точно там е била грешката му. Очевидна мишена, очевидно прикриване на нещо - без да се поколебае, бе изпратил Приятелите на мисия, която му се струваше очевидна: да попречат на разрушението да донесе ползи на Пазителя. Да разберат какво има под отломките.
На някакво дълбоко вътрешно ниво отвъд границата, която никога нямаше да признае дори на себе си, Секретарят бе наясно, че е трябвало да се досети. Трябваше да спре. Трябваше да погледне отвъд това, което му се струваше очевидно, и да разбере, че си играят с него, че го манипулират. След всичките години трябваше да му е известна играта на Пазителя.
Но всяка нова идея беше след дъжд качулка. Беше клише, но вярно. Сега Секретарят седеше зад бюрото си, убеден без капка съмнение, че е разбрал как да проникне в уловката на противника си. Бяха го отклонили от вярната пътека, но той бе намерил начин да се върне на нея. Хората в Минесота си свършиха работата.