Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Така изглежда - потвърди Джейсън.
Секретарят внимателно обмисли следващите си думи, преди да ги изрече в слушалката:
- Засега трябва да си плътно по петите на Уес. Тя може да е единственият жив човек, който да ни покаже къде се намира библиотеката. Затова ни е необходима жива и доколкото е възможно, без да подозира, че я следим. Направи ли нещо, с което да застраши мисията във Вашингтон, ще се наложи да се намесиш. Но смятай намесата като последна възможност.
- Ясно.
Отново настъпи тишина, а после Секретарят прекъсна връзката.
- Сега върви в Египет и разбери какво знае Емили Уес.
ГЛАВА 50
Лондон - 22.55 ч. по Гринуич
Единственото място, което Майкъл успя да намери на Емили за нощния полет до Александрия толкова скоро преди излитането, беше първа класа - лукс, на който не се бе наслаждавала никога досега. Докато я водеха към широката плюшена седалка, вече покрита с вълнено одеяло и украсена с торбичка с подаръчета за „добре дошла“, Емили изпита внезапна благодарност, че Уекслър предложи да поеме сметката. След цял ден, прекаран в ровене в останките от експлозия и разгадаване на улики, оставени от мъртвец, се зарадва на малката проява на любезност. Шишенцето с лосион за ръце и освежителните мокри кърпички никога не й се бяха стрували толкова утешителни.
Полетът от Лондон до Александрия, включително и краткият престой на пистата в Кайро, докато чакаха разрешение за окончателно спиране, беше точно осем часа. Щяха да излетят от едно от най-старите летища в западния свят и да кацнат на едно от най-новите в Египет. „Борг Ел Араб“ е блестящо творение от стъкло и метал, оформено - необяснимо, както се стори на Емили - като лодка. Не се изненада, че в гласа на Майкъл се появи трогателна страст, докато й го описваше по телефона, макар Емили да се зачуди дали подробностите от конструкцията на едно летище, колкото и ново да е, са нещо, в което може да се влюби само един студент по архитектура. Дори ако мореплавателната конструкция целеше да изрази връзката между съвременното пътуване по въздух и древната слава на Александрия като морско пристанище, свързващо всички кътчета на стария средиземноморски свят, все пак беше само летище, с досадните подробности и неприятности на всяко летище по света.
Емили се отпусна на мястото си. От това преживяване все още я деляха осем часа; спокойно можеше да се наслади на тишината и спокойствието, докато ги имаше, и да прегледа някои от четивата, с които я снабди Уекслър. И да изяде най- голямата порция, която можеше да й поднесе стюардесата. Ужасният глад все по-силно й напомняше, че откакто сутринта пристигна от Америка, бе изпила единствено чаша кафе.
Докато чакаше да сервират, се възползва от контакта до седалката, включи зарядното на мобилния си телефон и насочи вниманието си към книгите. Скоро научи, че „Борг Ел Араб“ не е единственото творение на модерната архитектура, изникнало в Александрия през последните години. Пътеводителят, който й даде Уекслър, сега лежеше отворен на скута й, и бе пълен с примери за обратното. От средата на 90-те години на XX век управата на Александрия си поставила за цел да възроди града, да го извади от общата представа на повечето чужденци за Египет: поразен от бедност, необразован, нецивилизован представител на Третия свят. Александрия, която в древността е била една от най-големите столици на световната търговия и наука, се превръщаше в нов метрополис на културата и гражданствеността. Скъпите магазини, които се редяха по Пето Авеню в Ню Йорк и Оксфорд Стрийт в Лондон, сега блестяха на крайбрежния булевард на Александрия, а всяка нова сграда, издигната в града, е образец на последните новости в модерната архитектура - толкова далеч от печените тухли и пирамидите, колкото изобщо можеше да си представи човешкото въображение.
Новата библиотека бе идеален пример. В желанието си да възстанови поне част от древната си репутация като световен център на знание, преди десетилетия градът решил да построи нова библиотека, възможно по-близо до мястото на старата. Но вероятно местоположението е единственото общо между Библиотека Александрина и предшественичката й. Доколкото Емили успяваше да определи от снимките, сградата изглеждаше толкова футуристична, колкото изобщо бе в състояние да си представи. Главната част представляваше огромен гранитен диск, който се спускаше под ъгъл към морето и се превръщаше в образ -както бързаше да посочи пътеводителят - на слънцето на познанието, което се издига от водата. По стените й имаше надписи на над 120 от най-прочутите езици и азбуки в света, символизиращи колекцията на световната мъдрост, с която е прочута старата библиотека.