Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Емили не разбра веднага. Уекслър отмести поглед от телефона и го прикова в лицето на някогашната си студентка.
- Оставено за вас, госпожице Уес - уточни той и й подаде обратно телефона. - Тази малка улика е била скрита, местоположението й разпръснато в поредица от писма, предназначени за вас. Написано е на английски, който, колкото и чудесно да владеете други езици, е вашият език - или поне осакатеният му американски вариант е вашият език.
Той просто не можеше да подмине възможността за приятелско заяждане. Но иначе говореше сериозно и продължи:
- Освен това започва с фраза на Птолемей, който, както съм убеден, не е необходимо да ти напомням, беше тема на твое минало изследване.
Сега тонът му стана по-категоричен:
- Не знам колко букви трябва да подреди човек, преди да разбере, че става дума за азбука, но тук имаме А, Б и В и всички те сочат в една посока. Това не е някакъв общ принцип. Това е съобщение, оставено с една-единствена цел: да бъде открито от доктор Емили Уес.
Сега бе ред на Емили да впери поглед в малкия екран на телефона. Докато професорът говореше, тя мълчаливо се взираше в изображението. Пръстът й натисна слайдър от едната страна на клавиатурата и на екрана се заредиха една след друга трите снимки.
- Това хвърля съвсем различна светлина върху нещата - продължи Уекслър. - Кайл беше прав: уликите са замислени с тайно значение, скрито под нещо по-очевидно. Значението е насочено към теб, Емили. Холмстравд трябва да ги е замислил така, че ти да откриеш в тях смисъл, който да не е очевиден за другите.
Емили се откъсна от мълчаливото си наблюдение и погледна към Уекслър.
- Ако си прав, тогава и тази нова улика трябва да ми каже нещо. И така, какво да правим с всичко това?
Уекслър изглеждаше доволен, че Емили е съгласна с преценката му за ситуацията и продължава да говори за „нас" въпреки внезапното персонализиране на събитията от изминалия ден.
Последва продължително мълчание, докато двамата учени се опитваха да намерят отговора.
- Наследството на Птолемей - най-после се обади Емили - е именно това, което търсим. Самата Александрийска библиотека. Основана е от първия Птолемей и разширена от синовете му.
- Точно така - съгласи се професорът. Отпи голяма глътка от чашата си, все още приковал поглед в книгите. - Но разбира се, не е възможно уликата да означава това.
Емили вдигна въпросителен поглед към Уекслър, защото разбра, че по-възрастният професор има някаква идея.
Той се обърна с лице към нея, внезапно превърнал се в преподавател пред ученичката си.
- Има две основателни причини, поради които „наследството на Птолемей" не може да се отнася за древната Александрийска библиотека. Първо, вече ни е известно, че търсим изчезналата библиотека, така че от улика, чието кодирано послание е „Намери древната библиотека", няма особена полза. Дори ако Арно е смятал, че си достатъчно тъпа все още да си объркана по тази точка, да ти каже да намериш библиотеката, не ти подсказва как.
Емили си позволи да се разсмее на логиката на професора, както и на шеговито-снизходителния му тон. Склонността да гълчат човек като малък ученик очевидно така и не изчезваше, независимо колко степени бе придобил впоследствие въпросният ученик.
- Второ - продължи Уекслър, - думата „наследство". Наследството не е нещо, което е изчезнало; то е нещо, което е останало и се е предавало. Нещо достъпно.
Емили схвана в каква посока се движат мислите на някогашния й наставник.
- Разбира се. Когато говорим за наследството на политик, имаме предвид това, което е останало след него. Това, с което разполагаме сега благодарение на работата му, на живота му.
- Точно така. „Наследството на Птолемей" не би трябвало да те насочва към нещо изчезнало, а към нещо, което притежаваме. Нещо, което съществува днес и което можем да проследим до древния цар.
Уекслър стана и отиде до рафт с книги на отсрещната страна на стаята, като продължаваше мисълта си:
- Което ме води до една интересна идея, скъпа моя.
Огледа внимателно редиците с книги, търсеше конкретно заглавие. Намери го, почука с пръст по него, свали го от рафта и запрелиства страниците, без да спира да говори:
- Работата на Птолемей е била неговата библиотека, а наследството на Птолемей е библиотеката му. Донякъде.
Емили напрегнато го слушаше в опит да проумее накъде водят заключенията на Уекслър.
- Може да търсиш нещо старо, нещо скрито, но за да те заведе дотам, професор Холмстранд те насочва към нещо ново. Нещо очевидно.