Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Хилфред сведе поглед и продължи да разбърква супата.
— Беше убит. Оттогава чувствам тази празнота. Онази нощ бях толкова уплашена. Мислех си — не, бях убедена — че отивам да посрещна смъртта си. Изгубих надежда — и тогава ти се появи. Наистина имам нужда от приятел — и ако ти се обръ…
— Не мога да ви бъда приятел, Ваше Височество — студено й каза Хилфред.
— Защо не?
Дълга пауза.
— Това не мога да ви кажа.
В стаята се възцари мълчание.
Ариста се изправи, притискайки одеялото към раменете си. Не откъсна поглед от гърба на Хилфред, докато не го накара да се обърне към нея. Когато го стори, той избягваше да я поглежда в очите. Постави купи на масата. Тя застана пред него, блокирайки пътя му.
— Хилфред, погледни ме.
— Супата е готова.
— Не съм гладна. Погледни ме.
— Не искам да загори.
— Хилфред.
Той не каза нищо и продължи да се взира в пода.
— Защо не искаш да ме погледнеш?
Той не отговори.
Реализацията я премаза. Той не бе там да я спаси. Не бе неин приятел. Предателството бе почти невъзможно за понасяне.
— Истина е — гласът й потрепери. — Ти вярваш в историите за мен — че съм вещица, че съм зла, че съм убила баща си заради жажда за власт. За Салдур ли работиш или за друг? Заради някакво политическо предимство ли ме открадна от стражниците? Или всичко това е някакъв план за манипулирането ми — да се сдобиеш с моето доверие и да ме подмамиш да разкрия нещо?
Думите й имаха дълбок ефект върху него. Изглеждаше изтерзан, сякаш отгоре му се сипеха удари. Лицето му беше измъчено, зъбите стиснати.
— Поне можеше да ми кажеш истината — продължи тя. — Поне на баща ми дължиш това, ако не на мен. Той ти се довери. Избра те да бъдеш мой телохранител. Даде ти шанс да се издигнеш. Ти се наслаждаваше на привилегията на куртоазния живот заради неговата вяра в теб.
Хилфред се затрудняваше да диша. Загърби я и като грабна шала си, пое към вратата.
— Да, отивай! — изкрещя тя. — Върви им кажи, че не е проработило. Кажи им, че не съм захапала въдицата. Кажи на Саули и останалите копелета, че… че не съм онова глупаво момиче, за което ме мислят. Трябваше да ме оставиш овързана, Хилфред. Ще осъзнаеш, че няма да е толкова лесно да ме завлечеш до кладата!
Ръката му изкънтя върху рамката на вратата и Ариста подскочи. Хилфред се обърна рязко, в очите му пламтеше ожесточен огън, който не бе виждала преди. Тя отстъпи назад.
— Знаеш ли защо те спасих? — изрева той с разтреперан глас. — Знаеш ли? Знаеш ли?
— За… за да ме предадеш и да полу…
— Не! Не! Не сега. Тогава — ревна той, размахвайки ръка. — Преди много години, в онзи пожар. Знаеш ли защо те спасих тогава?
Тя не продума. Не помръдна.
— Не бях единственият присъстващ там. Имаше и други. Войници, свещеници, слуги, всички просто стояха и гледаха. Знаеха, че си вътре, ала абсолютно никой не си помръдна пръста. Просто гледаха как дворецът гори. Епископ Салдур ме видя да тичам и ми нареди да спра. Каза, че било твърде късно, че съм щял да умра. Повярвах му. Наистина го сторих, ала все пак продължих. Знаеш ли защо? Знаеш ли? — извика той.
Тя поклати глава.
— Защото не ми пукаше! Не исках да живея — не и ако ти умреш.
По обезформеното му лице се стичаха сълзи.
— Ала не искай от мен да съм твой приятел. Това е прекалено жестоко мъчение. Докато има стена между нас — дори и такава от думи — мога да го изтърпя — мога да го понеса.
Хилфред обърса очи с шала.
— Баща ти знаеше какво прави — о, да, знаеше точно какво прави, когато ме назначи за твой телохранител. Хиляди пъти бих умрял, за да те защитя. Но не искай от мен да съм благодарен за живота, който той ми осигури, защото това беше изпълнено с мъка съществуване. Ще ми се да бях умрял онази нощ… или поне в Далгрен. Тогава всичко щеше да е свършило. Нямаше да се налага всеки ден да се будя, мечтаейки как съм синът на велик рицар — или че ти си дъщерята на беден овчар.
Покри очи и опря глава на прага. Ариста не помнеше да го е правила, но някак бе прекосила стаята. Хвана лицето му и повдигайки се на пръсти, целуна устата му. Той не помръдна, но трепереше. Не дишаше, но ахна.