Изумрудената буря

Морската болест бе изчезнала. Първата седмица на борда бе най-отвратителното време, което някога бе прекарвал. Гаденето и виенето на свят му напомняха за напиването — усещане, което мразеше. Бе прекарал по-голямата част от първата си нощ в повръщане зад борда. След четири дни стомахът му се бе успокоил, ала Ройс беше изцеден и лесно се изморяваше. Седмици бяха нужни да забрави, ала сега, разположил се на такелажа, взирайки се в мрачното море, не мислеше за нищо от това. Изненада се колко красиви могат да бъдат черните вълни, грациозните талази, милвани от луната — всичко това под пръснатите звезди. Само една гледка надминаваше тази.

Какво ли прави сега? Дали и тя не гледа към луната, мислейки си за мен?

Бръкна в туниката си, извади шала и прокара пръсти по материята. Вдигна го до лицето си и вдъхна дълбоко. Ухаеше като нея. Държеше го скрит — малкото му съкровище, меко и нежно. Когато беше болен, бе лежал в хамака, притискайки го към бузата си, като че това беше талисман, който да прогони мъката. Само заради него бе успявал да се унесе.

Люкът към офицерската палуба се отвори и Ройс зърна Берил да пристъпва сред нощния въздух. Берил обичаше да спи и в качеството си на кадет рядко дежуреше нощем. Той се огледа, вдигна глава и към главната мачта, ала Ройс знаеше, че е невидим сред тъмните въжета. Берил зърна Уесли на бака и прекоси средната част на кораба, отправяйки се към него. Уесли изглеждаше притеснен, ала не отстъпи. Може би момчето щеше да отнесе още един бой тази нощ. Ала това не касаеше Ройс, който си помисли, че моментът сега е подходящ отново да изплаши Бърни.

— Няма да го сторя — заяви Уесли, привличайки вниманието на крадеца. Още веднъж Берил нервно вдигна глава.

Кого търсиш, Берил?

Ройс се измъкна от вантите и също погледна нагоре. Както винаги, Бърни се държеше на разстояние.

Оттам няма заплаха.

Ройс се покатери до реята и се спусна по въжетата, както в деня, когато се бяха състезавали с Дърнинг.

— Мога да направя живота на този кораб изключително труден за теб — рече заплашително Берил. — Или си забравил двата дни без сън? Говори се, че ще бъда повишен в действащ лейтенант и ако си мислиш, че сегашният ти живот е труден, след повишението ми ще стане кошмар. И ще се погрижа да няма никакви премествания.

— Не разбирам.

— Не е и нужно. Всъщност дори е още по-добре. Така ще звучиш искрен, ако капитанът те разпитва. Просто го обвини в нещо. Лошо поведение, неподчинение, не ме интересува. Предложи за наказание готварското му приятелче му заради това, че не те е поздравил. Направи нещо подобно. Само че този път трябва да бъде деяние, което се наказва с бой.

— Но защо аз? Защо ти не можеш да измислиш обвинението?

— Защото, ако обвинението е отправено от теб, капитанът и мистър Бишъп няма да го проучват — той се ухили. — А ако го сторят, твоят задник ще изгори.