Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Остави ги на мира — рече Ариста, излизайки от колата. — Нищо не са направили.
— Елла! — сопна се Брайс. — Не се меси.
Сержантът рязко пристъпи към Ариста, ала Брайс застана на пътя му.
— Не закачайте дъщеря ми — заплаши той.
— Брайс, не — прошепна принцесата.
— Тук съм само за вещицата — уведоми го войникът. — Но ако настояваш, с радост ще изгоря всички палатки в алеята.
— Тя не е вещица! — проплака Линет, притискайки Уери към себе си. — Тя спаси моето бебче! Тя е пратеник на Марибор!
Сержантът бързо изгледа преценяващо Ариста, засмуквайки горната си устна.
— Вържете я! — нареди.
Двама от хората му пристъпиха напред с въже и хванаха ръцете й. Моментално нададоха болезнени викове и я пуснаха, отскачайки назад. Робата на Есрахаддон запулсира в червено. Стражниците я зяпаха ужасено, разтърсвайки наранените си ръце.
Виждайки шанса си, Ариста затвори очи и започна да се съсредоточава. Съсредоточи се върху заглушаването на уличните шумове и върху…
По лицето й експлодира болка.
Падна по гръб на земята, където остана да лежи замаяна. Погледът й се помрачаваше. Ушите й звънтяха.
— Да си ги нямаме такива! — обяви сержантът.
През насълзените си очи го видя да стои над нея, разтривайки кокалчета. Изтегли меча си и го насочи към Брайс.
— Не съм толкова тъп, че да те оставя да си правиш магии, вещице. Нито гък и сваляй робата. Веднага! Гола ще те съблека, ако трябва. Без резки движения или звуци, инак ще му отсека главата на място.
Линет беше някъде отдясно. Ариста я чу да поема ужасено дъх.
— Сваляй робата!
Ариста съблече дрехата, оставайки единствено по тънката рокля, която Линет й бе дала. Сержантът отново засмука устна и се приближи.
— Ще създаваш ли още проблеми на хората ми?
Той отново насочи меча си към Брайс.
Принцесата поклати глава.
— Добре. Вържете я здраво. Омотайте й ръцете и пръстите и намерете нещо, с което да й запушим устата.
Стражниците отново пристъпиха към нея и извиха ръцете й толкова грубо, че тя изпищя.
— Моля ви, не я наранявайте! — примоли се Линет. — Тя не е сторила нищо лошо!
Вързаха й китките, омотавайки въжетата около пръстите толкова стегнато, че кожата бе болезнено прищипана. Междувременно сержантът заповяда на Линет да вдигне робата и да му я подаде. Един от войниците грабна Ариста за косата, изправяйки я на крака. Друг хвана един от ръкавите й и го откъсна.
— Зяпай — нареди, опъвайки главата й назад. Когато тя се поколеба, войникът я зашлеви през лицето. Отново се олюля и щеше да падне, ако не беше другият стражник, който все още я държеше за косите. Ударът бе по-слаб от този на сержанта, ала отново накара очите й да се налеят. — Отвори човка!
Натика плата толкова навътре в устата й, че Ариста едва не се задуши. Омота още въже около главата й и го пристегна между зъбите. Когато увиха една намотка и около врата й, принцесата си помисли, че ще я обесят още тук.
— Сега вече ще да сме в безопасност — заяви сержантът. — Ръцете ще отрежем в двореца, а като отговориш на въпросите, ще ти клъцнем и езика.
Отвеждането й бе наблюдавано от струпала се тълпа. Ариста чу Линет да хлипа. Наближавайки Косуол, клиентите на пивница „Бейли“ наизлязоха да я видят. Стояха на прага с халби в ръка. Чу думата вещица промърморена повече от веднъж.
Стигайки площада, тя вече беше останала без дъх и се давеше. Когато изостана, държащият въжето стражник дръпна силно и Ариста падна. Лявото й коляно се удари в калдъръма на Бингъмския площад и тя изпищя, но звукът бе сведен до приглушено измучаване. Извивайки се, тя се приземи върху рамо, за да запази лицето си. Лежейки настрана, заплака от болката в крака си.
— Ставай! — заповяда войникът. Въжето край шията й се пристегна, грубите влакна впивайки се в кожата й. — Ставай, мърло!
Дръпна по-силно, влачейки я няколко инча през камъните. Въжето се опъна. Чуваше как кръвта кънти в ушите й.
— Ставай, мътните да те вземат!
Въжето се впи още по-силно. Едва можеше да си поеме дъх. Сега ударите в ушите звучаха като барабани.
— Брус? — провикна се един от стражниците. — Изправи я!
— Опитвам се!
Ново дръпване и Ариста успя да се изправи, ала сега й се виеше свят. Улицата се въртеше и накланяше. В периферното й зрение се зароди мрачина, която закриваше все по-голяма част от визията. Опита се да им каже, че се задушава. Издаде само жален стон.