Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Сър, имаме само един шанс и то малък — каза Уайът.
Мистър Темпъл взе тоягата си и закрачи към него.
— Спри, Темпъл! — нареди капитанът, обръщайки се към Уайът. — Обясни, кормчия.
— От това разстояние и със сушата зад нас, дакките не могат да видят „Бурята“. Виждат само фенерите.
— Бога ми! Прав си, угасете тези…
— Не, сър, почакайте — спря го Уайът. — Ние искаме те да ги виждат. Потапяме голямата лодка и я екипираме с два пръта, на които окачваме фенерите. Угасяваме нашите и отплаваме. Хората от Дакка ще преследват лодката цяла нощ. Междувременно ще можем да се отскубнем, да уловим вятъра и безопасно да достигнем Уесбаден.
— Но това не е по курса ни.
— По дяволите заповедите, сър. Ако не заплуваме по вятъра, дакките ще ни настигнат утре вечер.
— Аз съм капитан на този кораб! — изрева Сиуард. — Още едно избухване и няма да обуздавам мистър Темпъл.
Капитанът погледна към чакащия екипаж. Всички бяха вперили очи в него. Отново закрачи с наведена глава.
— Сър? — попита Бишъп. — Заповеди?
— Не виждаш ли, че мисля, човече?
— Да, сър.
Платната заплющяха, тъй като корабът започна да губи ъгъла на вятъра.
— Потопете голямата лодка — заповяда най-сетне Сиуард. — Снабдете я с пръти и фенери.
— Посока?
Сиуард потропа с пръсти по устата си.
— Не е нужно да ти напомням, капитан Сиуард — рече присъединяващият се към тях Траник, — че е от изключителна важност да достигнем пристанището на Дагастан без закъснение.
Сиуард отново потропа по устните си.
— Четирима да се качат в лодката и да гребат с все сили към Уесбаден. Дакките ще решат, че сме ги видели и ще очакват да се отправим натам, но „Бурята“ запазва сегашния си курс. Без моя заповед никаква светлина няма да се пали на кораба. И искам пълна тишина. Чухте ли ме? Нито звук.
— Ай, сър.
Сиуард хвърли поглед към Уайът, който отвратено поклати глава. Капитанът не му обърна внимание и се обърна към лейтенанта си.
— Заемете се, Бишъп.
— Ай-ай, сър.
— Трябваше да се обявиш доброволец за лодката — прошепна Уайът на Ейдриън. — Всички ние трябваше да го сторим.
Все още бе мрачно, а полумесецът отдавна се бе удавил в морето. Корабът бе тих, в съответствие със заповедите на капитана. Дори и вятърът бе затихнал и съдът се поклащаше застинал и умълчан в мрака.
— Не одобряваш особено решението на Сиуард? — прошепна в отговор Ейдриън.
— Дакките са по-умни от него.
— Поне му дай шанс. Може да помислят, че сме побягнали.
Уайът се изсмя тихо:
— Ако ти беше капитан и искаше да избягаш от по-бързи кораби посред нощ, щеше ли да оставиш фенерите запалени? Номерът с тях щеше да мине само ако мислят, че не сме ги видели.
— Виж, за това не бях помислил — призна Ейдриън. — Скоро ще узнаем дали са захапали въдицата. Развиделява се.
— Къде е Ройс с неговите орлови очи? — попита Уайът.
— Отиде да спи, след като му свърши смяната. Годините ни научиха да ядем и спим, когато имаме възможност, за да не съжаляваме впоследствие.
Взряха се в морето.
— Може би капитанът е бил прав — каза Ейдриън.
— Какво искаш да кажеш?
— Не ги виждам.
Уайът се изсмя.
— Не ги виждаш, защото не можеш да видиш нищо, дори хоризонта. Над водата има мъгла. Случва се по това време на годината.
Стана по-светло и Ейдриън се убеди в правотата на Уайът. Гъст сив килим от облаци ги заобикаляше.
Лейтенант Бишъп се покатери до квартердека и тихо потропа на капитанската каюта.
— Поръчахте да бъдете събуден на развиделяване, сър — прошепна той.
Капитанът излезе, този път в униформа, гордо крачейки към мостика.
— Мъгла, сър.
Капитанът се намръщи.
— Виждам, мистър Бишъп. Не съм сляп.
— Не, сър.
— Прати хлапе с далекоглед на гротмачтата.
— Мистър Уесли — тихо се провикна Бишъп. Кадетът дотича. — Качете се на марса и докладвайте.
— Ай, сър.
Капитан Сиуард, олюлявайки се на токове и взирайки се в мъглата, бе извил едната си ръка зад гърба.
— До този момент нещата изглеждат обещаващо, не е ли така, мистър Бишъп?
— Наистина, сър. Мъглата още повече ще допринесе за скриването ни.