Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Знаеше, че трябва да се махне. Трябваше да го стори още сега, ала беше толкова изтощена. Мисълта да поеме в студения мрак сама и изгладняла, бе прекалено сурова. Отчаяно се нуждаеше от убежище, където да поспи, горещо ядене и приятелско лице, което тук означаваше само едно — Баркърови. Пък и не можеше да си тръгне, без да е прибрала четката с перлената дръжка.
В Брисбейнската алея нищо не се бе променило. Все още бе осеяна с малки огньове и сенките на грубовато струпани навеси, колички, вагони и бъчви. Сред задълбочаващия се мрак се движеха хора. Някои хвърляха поглед към нея, но не я заговаряха. Откри колата на Баркърови, над която бе опънато насмолено платнище. Едно от момчетата я забеляза и миг по-късно Линет изтърча до нея. Без да продума, тя прегърна Ариста и я притисна силно.
— Ела да хапнеш нещо — рече тя, обърсвайки бузи и повеждайки я за ръката. Постави тенджера на огъня. — Запазих ти малко за всеки случай. Трябваше да го скрия, разбира се, или лешоядите щяха и него да ометат. Не бях сигурна дали ще се върнеш…
Останалите от семейството се събраха край огъня. Финис и Хингъс седяха от другата страна. Брайс Баркър, облечен в обичайните си бяла риза и сиви панталони, беше седнал на обърната щайга и дялкаше парче дърво. Никой не продума. Ариста седна на една дървена кутия, чувствайки се странно.
Това в очите им разбиране ли е или страх?
— Елла? — най-сетне запита Линет с тих колеблив глас. — Коя си ти?
— Не мога да ти кажа това — отвърна тя след дълга пауза. Очакваше да настояват, ала вместо това кимнаха мълчаливо, като че очаквали отговора й, както тя бе очаквала въпроса им.
— Не ме интересува коя си. Винаги си добре дошла край този огън — каза Брайс. Държеше очите си вперени в пламъците, ала думите му разкриваха емоция, която тя не бе очаквала. Брайс, който си изкарваше прехраната с крещене по улиците, рядко говореше.
Линет сипа яхнията, която притопляше.
— Ще ми се да имаше още. Само ако знаех, че ще се върнеш…
— Как е Уери? — попита Ариста.
— Спа цяла нощ, но по-голямата част от деня търча наоколо, досаждайки. Всички, които го бяха видели, казват едно и също — чудо.
— Всички?
— Цял ден се отбиват хора да го видят и да питат за теб. Много от тях казаха, че имали болни деца или любими хора, които умират. Един се ядоса толкова, че срина платнището и едва не обърна колата, та трябваше Финис да търчи да доведе Брайс, който да го прогони.
— Съжалявам.
— О, недей! Моля те — никога недей да съжаляваш — помоли й се Линет. Спря, очите й навлажнявайки се отново. — Вече няма да останеш с нас, нали?
Ариста поклати глава.
— Качулатият?
— И не само.
— Ще ми се да можех да помогна — рече Линет.
Ариста се приведе и я прегърна.
— Вече го стори… повече, отколкото можеш да си представиш. Ако мога да преспя тук само още една нощ, сетне…
— Разбира се. Спи в колата. Това е най-малкото, което можем да сторим за теб.
Ариста беше твърде изцедена да спори. Покатери се вътре и в уединението на каруцата си облече робата, за да се предпази от нощния мраз. Просна се върху неудобна постеля от груб плат, която вонеше на лук и картофи, най-сетне полагайки глава. Бе толкова приятно да даде почивка на мускулите и ума си. Чуваше ги да шепнат отвън, опитвайки се да не й пречат.
— Тя е пратеник на Марибор — каза едно от момчетата, не разпозна кое. — Затова не може да каже. Боговете не им позволяват.
— Или може да е Кайл — предрешен бог, който върши добрини — рече друго. — Чувал съм, че получавал пера от наметалото на Муриел за всяко добро дело.
— Шт! Ще ви чуе! — смъмри ги Линет. — Идете да изчистите тенджерата.
Сред шепота им Ариста потъна в сън. Гръмки гласове я събудиха.
— Казахме ви, че не знаем за какво говорите! За никаква вещица не съм чувал — беше гласът на Брайс, звучеше много уплашен.
Ариста надникна. Брайс бе застанал пред държащ факла имперски войник. Из алеята други войници тропаха по вратата на щавалнята и силом влизаха в палатки.
— Сержант! — провикна се мъжът пред Брайс. — Насам!
Трима войници бързо дойдоха с дрънкащи брони и отекващи по калдъръма ботуши.
— Разрушете тоя бордей! — нареди сержантът. — Сторете същото с всички останали. Така или иначе трябва да бъдат премахнати, само загрозяват града.