Кралят на зимата

В началото не можах да видя лицето на Артър, защото той носеше шлем, на който имаше само цепка за очите и дупка пред устата. Лъскавият шлем беше направен от желязо, в което бяха вградени красиви сребърни извивки, а на върха се вееха големи гъши пера. Имаше нещо мъртвешко в този светъл шлем. Той наподобяваше череп и внушаваше чувството, че неговият притежател носи смърт. Не само перата на шлема, но и наметалото на Артър беше бяло. Той много държеше на неговата чистота. Едно тъмно наметало би привличало слънчевите лъчи върху плочките на тежката броня, която Артър носеше под наметалото. Никога не бях виждал такава броня преди. Наистина Хюел ми беше разправял, че има, но когато видях ризницата на Артър, ми се прииска и аз да имам такава. Ризницата беше римска и беше направена от стотици железни плочки, големи колкото горната част на палец. Те бяха зашити една до друга в равни припокриващи се редове върху едно дълго до коленете кожено палто. В горната си част плочките бяха правоъгълни (там бяха оставени двете дупки, през които минаваше нишката), а в основата — заострени. Те се припокриваха така, че където и да попаднеше острието на хвърленото копие, то винаги щеше да срещне два ката желязо и едва тогава щеше да стигне до твърдата здрава кожа отдолу. Когато Артър се движеше ризницата подрънкваше и звукът беше много приятен, защото не дрънчеше само желязо — ковачите на Артър бяха добавили и един ред от златни плочки около врата и бяха пръснали сребърни плочки сред железните. Това придаваше и особен блясък на цялата ризница. Ризницата се лъскаше всеки ден с часове, за да не ръждясва желязото, а след всяка битка трябваше да се коват по няколко нови плочки и да се заменят откъснатите по време на сражението. Малцина ковачи можеха да направят такава ризница, а още по-малко мъже можеха да си я купят. Артър беше взел своята от един франкски вожд, който беше убил в Арморика. Освен шлема, наметалото и ризницата, Артър носеше и кожени ботуши, кожени ръкавици и кожен колан. На колана висеше Екскалибур в своята ножница с гравираните на кръст златни нишки, която трябваше да го предпазва от всяко зло.

В моите очи Артър изглеждаше като бял блестящ Бог, дошъл на земята. Не можех да откъсна поглед от него.

Той прегърна Оуейн и двамата мъже се разсмяха. Оуейн беше висок човек, но Артър не му отстъпваше по височина, само дето не беше толкова едър. Оуейн беше една грамада от мускули, а Артър беше строен и жилав. Двамата мъже се потупаха приятелски по гърба, прегърнаха се през раменете и така отидоха при Рала, която държеше Мордред.

Артър падна на колене пред своя крал. С елегантна лекота, изненадваща за човек облечен с толкова тежка и твърда ризница, той повдигна ръка, взе края на бебешката дрешка и след като отвори лицевата част на шлема си, целуна плата. Мордред отговори с писъци.