Кралят на зимата

Това е всичко, което знам за детството на Артър. Без съмнение, Игрейн ще разкраси моя разказ с легендите, които хората вече разправят за Артър. Тя взима изписаните от мен пергаменти един по един и ги предава на Дафид син на Гръфъд, който знае сакски и ги превежда на британски. Не вярвам нито на него, нито на Игрейн, че ще запазят думите ми непроменени, убеден съм, че ще добавят всички измислици, които знаят. Понякога ми се иска да имам смелостта да напиша тази история на британски, но епископ Сенсъм, когото Бог цени повече от всички светци, все още се съмнява в естеството на моите писания. От време на време се опитва да ми провали работа или насъсква дяволските изчадия да ми пречат. Веднъж изчезнаха всичките ми пера, друг път в рога с мастилото имаше урина. Но Игрейн възстановяваше всички загуби, а Сенсъм не може да докаже съмненията си, че ръкописът всъщност не е сакски превод на Евангелието, докато не се научи да чете на сакски.

Игрейн ме кара да пиша повече и по-бързо и ме моли да кажа истината за Артър, а когато тази истина се разминава с измислените приказки, които чува в кухнята на своя замък, кралицата недоволства. Тя иска да разказвам за животни, които променят външния си вид и говорят, но аз не мога да си измислям неща, които не съм видял. Вярно, че съм попроменил някои неща (Бог да ми прости), но те са маловажни. Например, когато Артър ни спаси пред Каер Кадарн, бях разбрал, че той ще дойде много преди да се появи, защото Оуейн и неговите хора през цялото време знаеха, че току що пристигналите от Бретан конници на Артър и самият той са се скрили в горите северно от Каер Кадарн, както знаеха и това, че отрядът на Гундлеус идва към Каер Кадарн. Грешката на Гундлеус беше, че запали Хълма. Пушекът от пожара беше известил цялата южна половина на кралството за нахлулия враг, а конните разузнавачи на Оуейн държали под око хората на Гундлеус от обяд. След като помогнал на Агрикола да разбие войските на Горфидид, Оуейн тръгнал с бърз ход на юг да посрещне Артър, не от приятелски чувства, а по-скоро за да присъства лично, когато в кралството се появява военачалникът съперник. Завръщането на Оуейн беше голям късмет за нас. Всъщност битката никога не би могла да се развие така, както я описах. Ако Оуейн не знаеше, че Артър беше наблизо, той щеше да даде бебето Мордред на най-бързия си конник, за да го отведе в безопасност, дори ако за това трябваше всички ние да бъдем посечени от хората на Гундлеус. Можех, разбира се, да опиша всичко както си беше, но менестрелите ме научиха да разказвам така, че слушателите да тръпнат в очакване преди да чуят онова, което ги интересува. Мисля, че разказът стана по-добър като запазих новината за пристигането на Артър за последния момент. Това дооформяне на разказа е малък грях, макар че, Бог ми е свидетел, Сенсъм никога не би го опростил.