Глутница ангели

— Доколкото си разбрала ли?

— Всъщност не го познавам. Но ме увериха, че имал невероятни способности и умения. И бил отдаден на нашата кауза.

Инстинктите настрана, цялата тази работа започваше да ми звучи доста налудничаво. Опитах се да не се издавам с тона си.

— Ума, помня какво казах, но може би сега му е времето да ми обясниш малко по-подробно за какво става въпрос. Стига да не възразяваш.

Ума отново ме възнагради с непроницаемата си усмивка, но не пролича да се е обидила. Забелязах все пак, че Шобан върти очи.

— Както ти обясних и снощи, Тулий е разделил усилията си в две посоки. Насочил ги е към улиците, към места като Тауър Хамлитс32, откъдето трупа физическа сила — привлича отчуждени младежи от типа на онези, които членуват в Националния фронт, Британската национална партия и подобни организации, съществували преди тях. В градове като Лондон винаги има предостатъчно бедняци и расисти — само да обикаляш и да ги събираш. Но за разлика от други фашистки организации Тулий внимава много кого привлича. Не се интересува от числеността. Поне засега.

— Защо?

— По простата причина, че е съсредоточил усилията си по второто направление. Направлението на магията. Всеки бял мъж, който мрази достатъчно чернокожите, евреите или хомосексуалистите, е можел да се подслони под крилото на някогашния Национален фронт, но Тулий — подобно на Химлеровия Черен орден преди него, се смята за по-елитарен. Членуващите в него са свързани не само от фашистката политическа доктрина, но и от религиозна и окултна философия, която по самата си същност повелява изключителна избирателност. Хулиганчетата, привлечени да свършат мръсната работа, не са наясно с тази йерархия, те дори не подозират, че Тулий си поставя и цели, свързани със свръхестественото. Макар че се правят опити и те да бъдат привлечени към одинистките вярвания на Тулий.

— Одинистки ли? — попитах аз и се замислих. — Имаш предвид Тор, Локи, Рагнарьок. Тези приятели ли?

— Значи си запознат с германо-скандинавската митология.

— Богът на гръмотевиците, всемогъщият Тор! — изтананиках аз и усетих, че отново се изчервявам.

— Както гледам, за поклонник на „Ю Ту“ си доста музикален — отбеляза Шобан. — Ох, иде ми жив да го опека този мърльо Боно. Пиянде нещастно!

— Не те разбрах — намеси се Ума.

— Всемогъщият Тор? Нали се сещаш, Стан Лий, Джак Кърби. Комиксите. Не?

Ума поклати глава. Пак ме погледна като Джун Ханоувър, сякаш ми казваше: „Стига си ми късал нервите“.

— Не знам нищичко за скандинавската митология — признах си аз. — Освен че е имал вълшебен чук. Тор де.

— Мьолнир.

— Да, точно така! Никой друг не могъл да го вдигне, а когато Тор го мятал, той се връщал при него досущ бумеранг. Чиста работа! И вечно се е сражавал с Трюма. Но така и не излъчвали победител, защото и двамата били от добрите. Появяваше се и в „Отмъстителите“. Божичко, колко ги обичах тези комикси!