Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че точно това не е сред вярванията на Тулий — обясни Ума.
— Мили боже! — изсъска Шобан.
— А? О! Да. Извинявайте. В както тогава вярват членовете на ордена?
— Те са привърженици на одинизма, но в съвсем изопачена форма. Подобно на нацистите от Третия райх, са откраднали някои неща от германските и скандинавските религиозни вярвания и са ги приспособили към собствените си нужди. Одинизмът е на мода сред някои привърженици на Новата епоха, които инак като цяло са безобидни, докато вярванията на Тулий почиват на една изключително ретроградна разновидност. Според мен те са свързани по-скоро с омразата към традиционната религия, отколкото с проповедническия плам. Привържениците на Тулий са войнствено настроени срещу християнството, те са антисемити. Всъщност ненавиждат всекиго, който не е с тях и не споделя вярата им. Издигнали са в култ клана и се отнасят с нетърпимост към всеки извън него.
— Едно от нещата — от многото неща, които не разбирам, е защо това става точно тук. Щом тези приятелчета са се запалили толкова по германските и скандинавските дрънканици, какво, по дяволите, търсят в Англия? Защо не са в Германия или в Швеция, да речем?
— Те са и там — въздъхна Ума. — Както ти обясних, ще ги срещнеш навсякъде из Европа. Но Англия се оказа особено гостоприемна и благодатна.
— Това е последното място, което бих определил като „гостоприемно“. В края на краищата преди половин век ги скъсахте от бой. По-точно, ние ги скъсахме от бой.
— Да, от немай-къде. И уж за добро според опасния преработен вариант на историята, предлаган ни от победителите. Но трябва да кажем, че англичаните по природа са предразположени към фашизма, към суровостта и строго установения ред. Англичаните са ексцентричен народ и изпитват подчертана неприязън към всичко, което е по-различно и неповторимо.
— Не бих казал, че това е характерно само за англичаните. И французите не са от народите, проявяващи кой знае каква търпимост. А в Италия си имат съвсем откровено фашистка партия, но никой не се притеснява от италианците. Сигурно е заради пицата. А както знаеш, и ние в Щатите си имаме чудна разновидност на нацистите: ку-клукс-клан и милициите, всички онези расисти в Монтана и Айдахо.
— Дума да няма, не само англичаните са склонни към авторитаризъм, но понеже им отърва, мнозина тук забравят, че преди войната аристокрацията се е противопоставила от немай-къде на Хитлер. Осуалд Мозли и неговите черноризци са имали тук доста привърженици…
— Моля? — извиках аз. — Кой?
— Мозли. Известен английски фашист, който…
— Не, не питам за него — прекъснах я аз. — А за черноризците.
В съзнанието ми като светкавица проблеснаха метежът, който бях видял на улицата, и мъжете в черните ризи.
— Подобно на последователите на Мусолини, и привържениците на Мозли започват да се обличат в черни ризи, които им стават нещо като униформа. Не си ли виждал снимки от онези години?
— Виждал съм, разбира се — пророних аз.
Странното видение, изникнало пред мен, внезапно придоби повече смисъл. Макар и доста зловещ.
— Както казах — продължи Ума, — Мозли получава значителна подкрепа, особено сред влиятелните и богатите. Дори и абдикиралият крал Едуард по душа си е бил нацист. И тази… тенденция или склонност се е съхранила и до ден-днешен в характера на англичаните. Откривам я и в това, че хората се стремят към така наречената държава майка, макар че по ирония на съдбата Маргарет Тачър, която за мен си е въплъщение на предразположеността към фашизма, се опълчва срещу нея.
— Това е присъщо не само на англичаните. То е дълбоко в кръвта на всички, които населяват тези острови — намеси се Шобан. — По време на войната нацистките подводници са зареждали гориво главно в Ирландия. Колкото и да ми е неприятно да го кажа.
— Невъзможно! — казах аз.
— Възможно е, и още как — възрази Шобан. — Е, да, от наша гледна точка англичаните и досега не са по̀ стока от нацистите. Вижте какво правят техните щурмоваци. Окупирали са ни и не мърдат. Оттам идват всичките ни големи беди.
— Нещо не разбирам.
— Шобан е членувала в ИРА — обясни ми Ума.
— Защо го казваш в минало време? Човек или членува в ИРА, или не, пък Джери Адамс да си дрънка каквото иска за пред камерите — възрази Шобан.
— О! — изграчих аз и се прокашлях. — И въпреки всичко говорите за съвсем малка част от населението тук.